Поемаш към манастира и скоро с удоволствие забелязваш коня си да стои неподвижно в сянката на дърветата. Спираш и се прехвърляш върху него. За момент се колебаеш какво да правиш с коня на разбойника, но накрая решаваш, че е излишно да го водиш със себе си. Само ще те бави по пътя, а сега най-разумното е да се прибереш в манастира час по-скоро. Нищо не ти гарантира, че освен петимата нападатели наоколо не дебнат и други разбойници.
Мини на 209.
64
— Стига с тия глупости, бе Диего! — възмущава се Родриго. — Откога взехме да си заповядваме?
Но протестът му свършва дотук. Чувството за дълг е дълбоко вкоренено във всеки от вас и волята на по-висшия благородник обикновено се приема като закон. Мърморейки недоволно, Родриго се отдръпва малко настрани и отправя нетърпелив поглед към далечината.
Мини на 163.
65
Гордостта си е гордост, но в момента не виждаш друга възможност за спасение, освен бягството. Дълбоко поемаш дъх и се втурваш с всички сили обратно към манастира. Мрачният път пред теб сякаш е станал безкраен. Черните стени на дърветата те притискат от двете страни. Между тях едва различаваш нейде далече едно малко по-светло петно — изходът от гората. Но зад гърба ти вече се раздава бесният тропот на копита. Разбираш, че шансовете ти да се измъкнеш жив стремително намаляват. Какво ще направиш сега?
Ще продължиш да тичаш — мини на 216.
Ще се укриеш в гората — прехвърли се на 255.
Ще спреш и ще се опиташ да изненадаш преследвачите с внезапно нападение — продължи на 5.
66
Още преди да проговориш, отец Фиделиус разбира решението ти и лицето му потъмнява от обида.
— Не подаяние търсех, граф Алтасар, а дар за светата църква!.. Но виждам, че прекалено цените земните богатства, без да мислите за спасението на душата си.
Мини на 152.
67
След като взимаш това решение, ти затваряш шейх Ахмед в подземията на замъка и изпращаш слугата му към Мосадир заедно с верния Пако. Десет дни по-късно твоят оръженосец донася откупа — златни монети на стойност 1000 пиастри. Сега разполагаш с достатъчно средства, за да наемеш за 250 пиастри английските стрелци (ако вече не си го сторил), а също така да дадеш на брат Доминик 500 или поне 250 пиастри.
Освобождаваш пленника и преминаваш на 292.
68
Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Хуан и Родриго имат доста голяма преднина, но знаеш, че скоро ще ги настигнеш — твоят кон е много по-бърз. Наоколо прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.
Тъкмо се изравняваш с другите двама, когато пътят отново завива, навлиза в рядка горичка — и пред очите ти се разкрива жестока сцена. Трима мъже са опрели гръб до гръб и отчаяно се отбраняват от ударите на двайсетина маври. Земята наоколо е осеяна с трупове. Не е трудно да си представиш какво е станало тук. Неверниците са нападнали от засада и без да обръщат внимание на собствените си жертви са сломили съпротивата. Скоро и тези трима ще паднат под техните удари… ако не се намесите незабавно. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 91.
От три страни едновременно — продължи на 77.
69
Из древните летописи:
На 17 май, лето Господне 1100, арманилският граф Педро де Моренитас лично доведе в Толедо арестувания Диего де Алтасар. Многобройни свидетели дадоха показания, че обвиняемият е влязъл във връзка с маврите и се е готвел да извърши предателство.
Пред кралския съд Диего де Алтасар категорично отхвърли тези твърдения, обяви свидетелите за подкупени и на свой ред обвини граф Моренитас, че го е наклеветил поради лична вражда.
За установяване на истината арестуваният бе подложен на разпит с употреба на средства за принуда. Три часа по-късно той издъхна, което бе прието като несъмнено доказателство за неговата вина…
70
Тревогата ти не е била напразна. Вече наближавате края на гората, когато изведнъж от двете ви страни измежду дърветата с диви крясъци изскачат въоръжени конници. Маври! Трябва да са над трийсет на брой — тоест пет пъти повече от вас, дори ако броиш оръженосците!
Решението ти трябва да бъде светкавично. Отбраната срещу толкова нападатели изглежда безнадеждна. Бягството означава да изоставите оръженосците си на сигурна смърт. Как ще постъпиш сега?