Ще извикаш на другите да те следват и ще препуснеш към кръстопътя — мини на 287.
Ще останеш да се сражаваш — продължи на 93.
71
Силата на удара едва не изтръгва меча от ръцете ти и същевременно в нощта се раздава бясно цвилене. Първият кон се премята и пада на пътя, затискайки ездача си. Върху него налитат следващите два. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.
Мини на 45.
72
— Добре тогава — казва мавърът. — Вярвам на твоята дума. Ела настрани, за да ти разкажа всичко.
И когато се отдалечавате на двайсетина крачки от селяните и войниците, Ахмед бен Джубеир ти разказва една удивителна история.
— Знай, владетелю, че преди повече от трийсет години мъдрият халиф Абад Трети скрил някъде по тия места безценно съкровище. Никой не знае какво е то и къде точно се намира. Скоро след това вашият крал завоювал тия места и съкровището станало недостъпно. Известно ти е, че преди петнайсет години пак вашият крал започна настъпление и завоюва Толедо. За да го спрат, мюсюлманските владетели повикаха на помощ от Африка могъщия Юсуф Бен Ташфин, наричан още Алморавидес. Но скоро съжалиха за това, защото макар и да отблъсна Алфонсо, Алморавидес превърна тукашните халифи в свои васали. Скоро той свали от власт Абад Трети, а няколко години по-късно нещастният халиф почина в изгнание. И тук идва най-важното. Преди смъртта си Абад разкрил, че съкровището е скрито някъде по непристъпната скала, която вие наричате Пеня алта. Имало знак, който се виждал откъм морето. Сега разбираш защо дойдох тук. Пристигнах с малка лодка и дълго разглеждах скалите, но не открих знака. Тогава слязох в едно малко заливче южно от Пеня алта. Исках да разгледам скалите отгоре, но твоите хора ме заловиха.
След края на разказа ти се замисляш. Ако освободиш двамата пленници, мини на 96.
Ако задържиш Ахмед бен Джубеир за откуп, прехвърли се на 118.
Ако решиш да го убиеш, продължи на 30.
73
Въжето се плъзва по тила ти, отскубвайки кичур коса, но въпреки болката ти се усмихваш, притиснал лице към грубата конска грива. Поне дотук замисълът на нападателите не успя. Сега трябва окончателно да провалиш плановете им. Но как?
Ще препуснеш напред, към кръстопътя — мини на 197.
Без да се правиш на герой, ще се върнеш да потърсиш убежище в манастира — продължи на 241.
Ще спреш на място и ще се биеш — прехвърли се на 263.
74
Твоят оръженосец Пако е сериозно момче — дори зад дебелите манастирски стени не е изменил на навика си да спи върху багажа в каруцата. А и сънят му не е дълбок — още преди да го докоснеш, той отваря очи и посяга към любимата си тояга, обкована със стоманени гвоздеи.
— Кротко, Пако, аз съм — успокояваш го ти. — Къде е подаръкът от Балдуин? Отец Фиделиус иска да го види.
Докато Пако рови из багажа и тихичко си мърмори нещо, ти отново си спомняш раздялата с Балдуин Фландърски, крал на Иерусалим. Истината е точно такава, каквато я каза преди малко на абата: не си сторил нищо особено за френския граф, просто в нужния момент му даде съвет да не повтаря грешката на Реймонд Тулузки и да приеме властта. Но Балдуин явно смяташе, че ти дължи много и затова отначало опита да те задържи на служба при себе си, а когато разбра, че твърдо си решил да поемеш обратно, предложи ти да избереш един от три безценни подаръка.
Изборът не беше лесен, защото всеки от подаръците имаше изключителна ценност: парче дърво от Светия кръст, касетка с великолепни рубини на стойност 2000 пиастри… и собственият меч на Балдуин. А този меч имаше необикновена история. След кървавото превземане на Иерусалим клането постепенно затихна и мнозина неверници попаднаха в плен. Между пленниците на Балдуин се оказаха трима ковачи от Дамаск, които обещаха в замяна на свободата си да му изковат меч, какъвто светът не е виждал. И наистина, след три дни мечът беше изкован — странен меч с тъмносиньо, сякаш мазно острие, по което при всяко движение неуловимо се преливаха сребристи, златни и червеникави шарки. Нищо не може да устои на това острие, твърдяха ковачите. Държи ли го силна ръка, ще унищожи всичко пред себе си. Балдуин лично изпробва оръжието и то наистина с лекота пробиваше ризници, разцепваше брони и дори камъни, без ни най-малка следа от нащърбване.