Аргументът е твърде солиден. След кратко, но усилено размишление Родриго енергично махва с ръка.
— Прав си, Хуан! Мене ако питаш, трябваше да те оставим за крал на Иерусалим вместо Балдуин. Винаги избираш най-мъдрото решение.
Поглеждаш Хуан и се усмихваш. Винаги е бил силен в приказките. Сега и двамата са на мнение да пренощувате в манастира. Ако се съгласиш с тях, мини на 61.
Ако настоиш да продължите към кръстопътя, прехвърли се на 123.
86
Шейх Ахмед те помолва да изпратиш Пако заедно с него до границата с Мосадир. Макар че това ти се вижда малко странно, ти даваш съгласието си. Едва на следващия ден разбираш какво е имал предвид. Когато се завръща, Пако веднага дотичва при теб.
— Господарю, неверникът заръча да ви предам следното: „Граф Алтасар, ти наруши клетвата си. Затова искам да ти кажа, че в своя разказ пропуснах да спомена нещо. Преди смъртта си Абад Трети е разкрил точно какъв знак сочи към съкровището. Но ти никога не ще го узнаеш.“
Свиваш рамене. Някога може и да потърсиш съкровището, но засега имаш по-важни грижи.
Мини на 292.
87
За момент абатът се колебае, после решително тръсва глава.
— Ще бъда откровен с вас, графе. Все още се колебая какво да мисля за вас. Признавам, че не ми допадате… но добре знам, че по природа съм склонен да изпадам в греховна горделивост, затова не бързам да се доверя на първата преценка. От все сърце се моля на Бога близките дни да покажат, че съм се лъгал. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
88
Когато изсипваш на масата половината рубини, абатът се задъхва от вълнение. Явно не се е надявал да бъдеш толкова щедър. В този момент той не крие чувствата си и в гласа му звучи искрена радост.
— Дано Всевишният ви върне стократно това, което давате за вярата, граф Алтасар. Днес подобна безкористност рядко се среща. Но вие, виждам, сте истински благородник и християнин. Не се съмнявам, че ще употребите останалата част от богатството си за другата благородна цел — борбата срещу неверниците.
След тия думи той повиква един от монасите и му заръчва да прибере дарението на сигурно място в съкровищницата на манастира.
Запиши си, че печелиш 20 точки престиж пред отец Фиделиус. После премини на 228.
89
— Е, стига толкова! — избухва Родриго. — Ти май взе да се взимаш твърде на сериозно! Не забравяй, графе, че без бароните си нищо! Хайде, остани със здраве, пък тия дни, ако ти остане малко свободно време, намини на гости в Рохалор.
След тия думи той размахва ръка и пришпорва коня си, без да изчаква каруцата с багажа.
Премини на 163.
90
По всичко личи, че наистина сте очаквани. Зад тежката, обкована с желязо порта се е събрала група монаси, които ви посрещат с църковни химни. А масата в голямата трапезария напълно опровергава мнението на Родриго за манастирската трапеза — глинените кани преливат от вино, месото е в изобилие, а и зеленчуците от градината на добрите монаси не са за пренебрегване.
— Няма да ви откъсвам от вечерята с излишни приказки — казва абатът, когато сядате край масата. — Не крия, че изгарям от любопитство да чуя за Светите земи, но за всичко си има време.
— Мъдри слова, отче! — възкликва Родриго. — Нека първо да отдадем заслуженото на тая благословена трапеза.
Мини на 119.
91
Решението ти е съвършено правилно. Взети поотделно, тежко въоръжените рицари често се оказват безпомощни срещу по-многоброен и по-подвижен противник. Истинската им сила е в единството.
Атакувате маврите откъм лявата страна, препускайки плътно един до друг като желязна лавина. Още в първия миг копията ви пронизват трима неверници, други двама падат под копитата на конете. Прекосявате крещящата тълпа, стремително се обръщате и нападате отново.
Развоят на схватката се променя за броени секунди. От нападатели маврите са се превърнали в жертви — разпръснати, объркани и ужасени пред вашия неудържим напор. Само неколцина опитват да организират съпротива, ала така обръщат гръб на тримата нападнати, които незабавно се нахвърлят върху тях. Останалите неверници захвърлят оръжията си и хукват към горичката.
Сега вече можете да се разделите. Пред себе си нямате противник, а шепа разпръснати бегълци. Безмилостно ги преследвате, нанасяйки удар след удар. Нито един не успява да се добере до спасителното укритие между дърветата.