Ще покосиш противника с меча през гърдите — мини на 58.
Ще го намушкаш с меча — продължи на 92.
127
Макар и отпочинали през нощта, конете ви се движат доста бавно с този допълнителен товар. Едва след около час и половина излизате от гората и наближавате кръстопътя. Тук пътищата ви се разделят. Хуан продължава напред, а ти ще се отправиш надясно, към брега на океана. Хвърляш към него поглед, изпълнен с тъжна завист. Щастливец! В родния дом го очаква радостно посрещане. А за теб… за теб завръщането в Алтасар не означава нищо, освен скръб и печал.
Вече се каниш да пришпориш коня, когато в далечината забелязваш облак прах. Някой препуска откъм замъка Валамирас.
Ако решиш да изчакаш неизвестния конник, мини на 163.
Ако продължиш към Алтасар, прехвърли се на 38.
128
Десет метра по-долу те посреща скална издатина. Чуваш как костите ти изхрущяват и вълна от непоносима болка хвърля съзнанието ти в мрак. Когато достигаш водата, вече си мъртъв и верният Пако ще успее да извлече от морето само безжизненото ти тяло.
129
Напрягаш се и подскачаш нагоре. Пръстите ти докосват клона, но не успяват да го хванат. Конският тропот вече се раздава съвсем близо. Подскачаш още веднъж…
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 23 или 76.
130
Отговорът е уклончив и ти спестява по-нататъшни неприятности, но бароните го приемат като липса на решителност. Отбележи, че губиш 5 точки престиж пред тях. След това премини на 253.
131
— Стига де, графе! — възкликва Родриго, без да крие досадата си. — Днес май навсякъде ти се привиждат врагове. Нали видя, в гората нямаше жива душа. Само дето напразно ги мъкнахме тия проклети железа!
Както винаги в неговата уста обръщението „графе“ звучи малко подигравателно. През изминалите години ти самият никога не си смятал Родриго за свой подчинен, макар че теоретично (а от днес вече и на практика) имаш правото да му заповядваш. Пък и не е нужно. Знаеш, че е достатъчно да го засегнеш на тема храброст, за да постигнеш каквото си пожелаеш.
Ако му подхвърлиш, че май се е уплашил, мини на 150.
Ако го помолиш да остане като приятел, продължи на 48.
Ако му заповядаш да изчака, прехвърли се на 4.
Ако решиш, че няма смисъл да се разправяш с Родриго, попадаш на 95.
132
Докато сядате, лицето на отец Фиделиус отново става непроницаемо както преди. Той подпира лакти на масата, кръстосва пръсти и като се привежда напред, започва да говори бавно и сякаш безразлично.
— Нека си кажем истината, граф Алтасар, напоследък в цялата ни страна започва да се губи бойният дух от славното минало. Кого можем да посочим като пример за доблест? Уви, преди година загубихме най-голямата си надежда, славния Сид. Сега маврите обсаждат Валенсия и без него тя едва ли ще устои. На кого още да се спрем? Арагонският крал Педро дава чудесен пример за подражание — преди четири години той завоюва Хуеска, като несъмнено и сега е готов да продължи свещения поход срещу неверниците. Не бих се учудил, ако в най-близко време превземе Барбастро. Но Арагон е далече. С какво можем да се похвалим ние? Вярно, преди три години нашият повелител Алфонсо завладя част от Португалия… и спря дотук. Явно още не е забравил как преди четиринайсет години Алморавидес го победи в битката при Силака. Истината, графе, е една — макар че се е обявил за крал на цяла Испания, днес нашият крал е стар и колеблив. Не случайно някога доблестният Сид отказа да се съюзи с него.
От минута насам ти седиш като на тръни. Отец Фиделиус си позволява твърде дръзки изказвания за краля. С една част от тях просто не си съгласен, за другите не знаеш дали са истина, но във всеки случай не би трябвало да се съди толкова категорично.
Ако кажеш, че не позволяваш никому да говори подобни неща за твоя крал, мини на 160.
Ако кажеш, че дългът на верен поданик те прави глух за някои думи, продължи на 178.
Ако изкажеш съгласие с мнението на абата, прехвърли се на 207.
Ако премълчиш, попадаш на 148.
133
Кой от двата варианта ще избереш?
„Права пеперуда“ с крайна цел кракът на противника — продължи на 189.
„Обратна пеперуда“ с крайна цел шлемът на противника — мини на 162.
134
За твое учудване нападателите не те преследват. Е, толкова по-добре. Така взаимно си спестявате неприятностите. Пък и има ли смисъл да лишаваш от удоволствие незнайния палач, който някой ден непременно ще метне примка около вратовете им?