Когато излизаш от гората, наоколо леко просветлява. Отпред се появяват тъмните очертания на високата манастирска ограда. За щастие злополучният ти поход към кръстопътя не е траял дълго. Двама монаси тъкмо затварят тежката порта, но като те виждат, веднага се отдръпват настрани.
— Какво става, благородни рицарю? — долита от полумрака леко ироничният глас на абата. — Да не би да променихте решението си?
Ако му разкажеш за нападението, мини на 165.
Ако смяташ, че бягството от засадата ще те представи в неизгодна светлина, продължи на 225.
135
Когато се връщаш в трапезарията и отваряш малката сребърна кутийка, отец Фиделиус отначало се вглежда с недоумение в потъмнялото, напукано парченце дърво. После явно разбира какво е това, защото лицето му изведнъж пребледнява като платно. Кръстейки се с трепереща ръка, абатът рухва на колене.
— Сине мой! По-голямо съкровище наистина никой не би могъл да донесе от Светите земи! Днес тая нещастна земя се нуждае само от две неща: вяра и сили за борба срещу ислямските орди!
— Станете, отче — усмихваш се ти и му помагаш да се изправи. — Не ще и дума, реликвата е скъпоценна, но истинското си преклонение дължим не на нея, а на Онзи, който е избрал саможертвата заради всички нас.
Отец Фиделиус се навъсва и те оглежда с подозрение.
— Истина казвате, графе… но внимавайте! Словата ви граничат с ерес. Помнете, опита ли се да обсъжда вярата и ритуалите на светата църква, християнинът рискува безсмъртната си душа. Впрочем, нека не се отклоняваме в теологични спорове, а да благодарим на Господа за щастието да видим тая реликва. Какво смятате да правите с нея сега?
— Да я отнеса в Алтасар, разбира се — изненадано отговаряш ти.
Абатът се взира в теб с лукаво присвити очи.
— А не смятате ли, че истинското й място е тук, в Божия дом? Не, не, изчакайте! Не бързайте да ми възразявате. Помислете малко, графе. Сам разбирам колко е скъпоценна тази реликва. Разбирам също, че стойността й за вас е огромна, щом я носите като възнаграждение за подвизите си по Светите земи. Затова не бих дръзнал да ви я отнема. Не, аз моля да я оставите при нас на съхранение. Докато е тук, тя никога не ще престане да бъде притежание на доблестния кръстоносец Диего де Алтасар. Но същевременно ще бъде достояние на църквата и на целия народ. Хората ще се стичат насам, за да се преклонят пред това благословено късче дърво, попило кръвта на нашия Спасител. От него ще черпят вяра и сили за борба срещу маврите. А заедно с това ще расте и вашата слава, графе. Е, какво ще кажете сега?
Ако се съгласиш да оставиш реликвата в манастира, прехвърли се на 156.
Ако откажеш, мини на 171.
136
Херцогът те поглежда и кимва към стените на манастира.
— Помнете какво ви казах, графе. Вярата днес е най-важна. Сбогом… и дано да не съм се излъгал в избора си.
Премини на 157.
137
Пътят отново завива, навлиза в рядка горичка — и пред очите ти се разкрива жестока сцена. Трима мъже са опрели гръб до гръб и отчаяно се отбраняват от ударите на двайсетина маври. Земята наоколо е осеяна с трупове. Не е трудно да си представиш какво е станало тук. Неверниците са нападнали от засада и без да обръщат внимание на собствените си жертви са сломили съпротивата. Скоро и тези трима ще паднат под техните удари… ако не се намесите незабавно.
— Диего, почакай! — отново крещи изотзад Хуан.
Ако го послушаш, мини на 2.
Ако нападнеш маврите веднага, без да изчакваш, прехвърли се на 24.
138
Съобразителните оръженосци не са загубили нито секунда. От трите каруци вече е оформено нещо като примитивно триъгълно укрепление. Наоколо стрелите се сипят все по-гъсто, но по някакво чудо нито една от тях не те засяга. След малко скачаш зад прикритието и се приготвяш за бой.
Нападателите връхлитат от две страни. Ако са очаквали лесна победа, надеждата им скоро бива попарена. Още в първия миг ти и Родриго пронизвате по един враг с копията си, а Пако пречупва ръката на трети с обкованата си тояга. Хуан също не закъснява да намали бройката на нападателите. Зад него оръженосецът му се прицелва с арбалет и безпогрешно забива стрелата в окото на един грамаден мавър.
Знаеш, че първият неуспех няма да стресне неверниците. Когато се опомнят, те ще организират много по-мощна атака. Само Бог може да ви спаси.