И неочаквано, сякаш наистина по Божия воля, иззад завоя връхлита отряд въоръжени конници. Начело препуска с високо вдигнат меч старият Естебан — командирът на алтасарския гарнизон. Слисаните маври дори не успяват да помислят за отбрана. Първите от тях падат посечени, другите захвърлят оръжията и побягват… ала никой не се добира жив до спасителното укритие на дърветата.
Едва когато битката свършва ти забелязваш, че Пако седи край каруците и със стиснати зъби се мъчи да измъкне от ръката си дълга стрела. Изглежда, болката съвсем го е объркала, защото не съобразява, че острието се подава от другата страна и всяко дръпване само разкъсва още повече раната. Веднага изтичваш към него.
— По-кротко, Пако! Не така! Остави на мен. Ей-сега ще те оправя.
Оръженосецът се отпуска. Предвидливо откъсваш дълго парче от ризата си, после пречупваш стрелата и изтегляш останалото парче. От раната бликва кръв и ти побързваш да я превържеш. Засега друго не може да се направи. По-късно ще накараш Естебан да я прегледа, той е стар войник и разбира от рани.
Едва си помислил това, самият Естебан скача от коня до теб.
— Господарю! Слава Богу, че дойдохме навреме. Не знаехме за вашето пристигане, но преди час получихме вест, че барон Валамирас е бил нападнат недалече от замъка си, докато идвал да ви посрещне. Веднага изпратих един отряд на помощ, а аз заедно с другите войници потеглих насам. Имах лошо предчувствие…
Прекъсва го тропот на копита. Обръщаш глава и виждаш Хуан да препуска като луд към кръстопътя. Вероятно е чул думите на Естебан. Мрачно поклащаш глава. Колкото и да бърза, докато стигне до Валамирас, вече всичко ще е свършило.
Мини на 177.
139
Очевидно абатът не се е надявал да приемеш предложението. Костеливото му лице потреперва от вълнение и той едва изрича с пресекващ глас:
— Благословен да е този миг! Чрез вас, граф Алтасар, нашият манастир ще се превърне в истинска опора на вярата. Сега се моля само за едно — Бог да ви даде сила за бойни подвизи, с които още веднъж да подкрепите днешното си великодушно деяние.
Когато му връчваш сребърната кутийка, отец Фиделиус е на върха на щастието. Отбележи, че печелиш 20 точки престиж пред него. Но разговорът не е приключил. След малко абатът продължава:
— Впрочем, има още нещо, за което исках да поговорим.
— Какво? — питаш ти с лека тревога.
Премини на 26.
140
Отец Фиделиус се оказва напълно прав. Масата в голямата трапезария категорично опровергава мнението на Родриго за манастирската трапеза — глинените кани преливат от вино, месото е в изобилие, а и зеленчуците от градината на добрите монаси не са за пренебрегване. Двамата ти приятели вече са започнали вечерята и когато влизаш, с изненада надигат глави. Хуан като че се кани да попита нещо, но ти само му кимваш и пристъпваш към масата.
— Няма да ви откъсвам от вечерята с излишни приказки — казва абатът, докато се настаняваш. — Не крия, че изгарям от любопитство да чуя за Светите земи, но за всичко си има време.
— Мъдри слова, отче! — възкликва Родриго с пълна уста. — Нека първо да отдадем заслуженото на тая благословена трапеза.
Мини на 119.
141
Отец Фиделиус пристъпва помежду ви и вдига ръце.
— Тъй да бъде! Нека сам Бог отсъди кой е прав. Пригответе се за бой още днес, благородни рицари.
Мини на 102.
142
Положението започва да става отчаяно. Ако Родриго беше тук, положението щеше да е съвсем друго — трима рицари вече са отряд, макар и малък. Но двама, обкръжени от множество врагове, са обречени на почти неминуема гибел. Остават само две възможности:
Незабавно да избягате — мини на 18.
Сами да скочите от конете и да се биете заедно с тримата нападнати — продължи на 166.
143
Бил си без съзнание само броени секунди. Сетне остра болка в гърба те кара да изстенеш. Опитваш да се изправиш, но тялото отказва да ти се подчинява. Успяваш само да надигнеш глава и да видиш как през мрака към теб се приближават няколко черни силуета.
Прехапал устни, ти се мъчиш да станеш въпреки болката. Но щом забелязват движенията ти, силуетите се хвърлят напред. В тишината се раздава свистене на бойна секира, ребрата ти изхрущяват под страхотния удар… и рицарят Диего де Алтасар загива с разцепени гърди само на два часа път от родния дом.
144
Шейх Ахмед се усмихва с презрение.
— Християнино, ти наруши своята клетва. Дори да умра, пак няма да ти разкрия тази тайна, защото не заслужаваш съкровището.