Разбираш, че решението му е твърдо. Ако го освободиш, продължи на 86.
Ако го подложиш на мъчения, за да проговори, прехвърли се на 20.
Ако решиш направо да го убиеш, мини на 30.
145
Безпогрешно улучваш целта си и още преди до докоснеш гърба на коня зад ездача, стоварваш върху главата на разбойника жесток удар с меча. Човекът изхърква глухо и рухва на пътя. Без да губиш нито секунда, ти се прехвърляш в седлото и напипваш юздите. Но не бързаш да успокоиш подплашения кон. Трябва да се откъснеш от останалите четирима противници, преди да преминеш в атака.
Разчиташ изцяло на усета си. Когато преценяваш, че разстоянието е достатъчно, ти изведнъж обръщаш коня и препускаш срещу разбойниците. Първият от групата е толкова изненадан, че не успява да реагира, когато го поваляш с жесток удар в шията. Следващият спира коня и вдига насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.
За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те завиват назад като по сигнал и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня към края на гората. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.
Поемаш обратно към манастира и скоро с удоволствие забелязваш коня си да стои неподвижно в сянката на дърветата. Спираш и се прехвърляш на него. За момент се колебаеш какво да правиш с коня на разбойника, но накрая решаваш, че е излишно да го водиш със себе си. Само ще те бави по пътя, а сега най-разумното е да се прибереш в манастира час по-скоро. Нищо не ти гарантира, че освен петимата нападатели наоколо не дебнат и други разбойници.
Мини на 209.
146
Противникът е предугадил намеренията ти и отговаря със същото. Но в страхотния сблъсък предимството е на твоя страна — ти си по-тежък от дребния Хуан. Ударът ти го изхвърля от седлото, докато неговият само те кара да се олюлееш назад.
Продължи на 224.
147
Първият конник изниква от мрака пред теб като призрачен черен силует. Преди да се е опомнил от изненадата, ти го поваляш с точен удар през шията. Ала веднага след това върху теб връхлитат следващите двама — и то от две страни. Стоварваш меча си върху рамото на десния и трескаво се завърташ наляво. В тъмнината зърваш как право насреща ти лети острието на грамадна бойна секира. Сега всичко зависи от волята на съдбата.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 237 или 199.
148
— Срещу нас стои жестока, безмилостна сила — продължава абатът. — Омразният Алморавидес е алчен за нови земи. Позволим ли си даже миг колебание, можем да загубим всичко, което е извоювано стъпка по стъпка в течение на векове. В момента вниманието на неверниците е насочено на изток, към Валенсия. По-наблизо — в Гранада, Кордова, Севиля — местните владетели сякаш са допуснали тази грешка, която ние никога не бива да си позволяваме. Поддали са се на отпускане, ориенталска леност, надежди за спокоен живот в своите разкошни дворци. Ако бяха само те, може би днес християнските рицари щяха да стоят пред стените на Гранада. Но онова пъклено изчадие Алморавидес ги покори на своята власт. Именно от него идва най-страшната заплаха. Засега Алморавидес не се осмелява да ни нападне. Основните му сили са хвърлени в борбата да си възвърне изгубената Валенсия, а и отвъд морето има достатъчно неприятели. Но онова, което не дръзва да извърши пряко, той се опитва да постигне по косвен път.
За момент отец Фиделиус замлъква и избърсва челото си. Когато отново започва да говори, в очите му блести фанатична, почти безумна светлина.
— Заплахата наближава, графе! Идва конникът на Апокалипсиса! Остър е неговият меч и не се ли приготвим за битка, ще паднем под нозете на ислямските пълчища!
— За какво говорите, отче? — питаш ти, леко стреснат от тези заплашителни думи.
— Говоря за проклетия демон на име Абдула ибн Таруми! — отвръща абатът все тъй разпалено. — Един от разпространителите на тяхната скверна религия. Вече от две години този пратеник на Сатаната обикаля из Андалусия и призовава неверниците да се вдигнат на джихад — свещена война срещу християните. Разказват, че се обличал само в черно и бил дал клетва да не надене бяла или пъстра дреха докато не възстанови властта на Корана по всички испански земи. Разказват още, че непрестанно обвинявал Алморавидес в малодушие и липса на решителност. Но Алморавидес не предприема нищо срещу него и това доказва, че всъщност тайно одобрява призивите на ибн Таруми. Дяволският му план е твърде прост. Вместо сам да организира военна експедиция срещу нас, той ще изчака неверниците да се вдигнат на джихад. Стане ли това, ще ги подкрепи със своята сила. А засега оставя ибн Таруми да обикаля и да подклажда фанатизма на маврите. Уви, тази тактика вече дава своите плодове. В Севиля, в Ниебла, в Кордова слушат онзи черен демон със зяпнали уста и го наричат махди, тоест светец — Отец Фиделиус изплюва последната дума със злобна погнуса. — А той е твърдо убеден, че войната трябва да започне оттук, от Арманилия.