Премини на 114.
154
Абатът те поглежда странно, сякаш е изненадан от твоя отговор.
— Разумни слова, млади графе. Мъдър е не онзи, който не греши, защото всички сме грешни. Истински мъдър е онзи, който признава грешката си и се старае да я поправи.
За момент настава мълчание, но усещаш, че част от първоначалната неприязън между вас е изчезнала. Отбележи, че печелиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус.
— Е, добре, стига съм ви държал на двора — казва накрая абатът. — Не се тревожете за коня, братята вече се погрижиха за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.
Мини на 140.
155
— По-рано трябваше да го кажеш, графе! — подвиква зад гърба ти Родриго. — Закъде сме, ако вземеш така да увърташ и пред маврите?
Над тълпата се раздават одобрителни възгласи. Бароните явно не са харесали твоите колебания. Отбележи, че губиш 5 точки престиж пред тях и премини на 253.
156
Очевидно абатът не се е надявал да приемеш предложението. Костеливото му лице потреперва от вълнение и той едва изрича с пресекващ глас:
— Благословен да е мигът, в който ви срещнах! Чрез вас, граф Алтасар, този манастир ще се превърне в истинска опора на вярата. Сега се моля само за едно — Бог да ви даде сила за бойни подвизи, с които още веднъж да подкрепите днешното си великодушно деяние.
След тези думи отец Фиделиус повиква един монах и му нарежда да прибере кутийката на най-сигурно място в съкровищницата на манастира.
Запиши, че печелиш 20 точки престиж пред абата и премини на 243.
157
След сбогуването с херцога ти потегляш обратно и вече наближаваш Алтасар, когато забелязваш откъм скалите на Пеня алта да се задава възбудена тълпа от местни селяни и рибари. Изчакваш да видиш какво ги е развълнувало толкова и след малко различаваш между тях двамина неверници. Единият е богато облечен и прилича на мавритански благородник, другият вероятно е негов придружител или слуга.
Тълпата спира пред теб и неколцина селяни един през друг почват да обясняват, че са заловили тия двама да се спотайват между скалите.
— Да ги обесим! — крещят в това време останалите.
— Не, да ги изгорим!
— Да ги набием на кол! Нали и те така правят!
Богато облеченият мавър вдига към теб окървавеното си лице.
— Чуй ме, владетелю. Макар да сме от различна вяра, аз също съм благородник като теб. Не позволявай да загина с позорна смърт. Ако трябва — убий ме веднага и по достоен начин. Но ще те моля поне да освободиш слугата ми. Той не е виновен в нищо, освен че вярно ме последва дотук.
— Преди да говорим за каквото и да било — възразяваш ти, — искам да знам кой си и защо дойде тук.
— На първия ти въпрос ще отговоря, че името ми е шейх Ахмед бен Джубеир. Другото е велика тайна и устните ми ще останат запечатани, освен ако се закълнеш в честта си, че ще ми върнеш свободата.
Ако дадеш такава клетва, мини на 72.
Ако откажеш, продължи на 181.
158
Кой знае, може би напред няма никаква опасност, но ти предпочиташ да се довериш на предчувствието. Рязко спираш коня и без да губиш време препускаш обратно към манастира. Скоро гората свършва и отпред се появяват тъмните очертания на високата ограда. Двама монаси тъкмо затварят тежката порта, но като те виждат, веднага се отдръпват настрани.
— Какво става, благородни рицарю? — долита от полумрака леко ироничният глас на абата. — Да не би да променихте решението си?
Продължи на 225.
159
За момент Хуан застива неподвижно, сякаш се колебае. После изведнъж вдига високо меча и замахва. В тази секунда той остава неприкрит и с един нисък удар имаш известен шанс да го засегнеш. Какво избираш?
Намушкващ удар право напред — мини на 170.
Подкосяващ удар през краката — прехвърли се на 28.
Да отбиеш атаката и да нападнеш на свой ред с високи удар — продължи на 268.
160
— Слепота! — гневно възкликва отец Фиделиус. — Винаги ме е поразявала тази слепота у благородниците — да виждат дълга към земния си владетел, а да забравят небесния. Добре, графе, няма повече да говоря за нашия крал Алфонсо Храбри… макар да ми се струва, че напоследък това прозвище не му отива твърде. Ала никога не ще спра да осъждам сляпото преклонение пред идола на светската власт. Неведнъж делото на вярата е страдало заради подобна заблуда. Преди години даже славният Сид се заслепи и отиде да служи на маврите — все заради този проклет идол, властта. Но за щастие Бог скоро го върна към правия път.