9
Оръженосците са спрели каруците на кръстопътя. Връщаш се към тях и бързо нареждаш:
— Погрижете се за човека! Настигнете барона, повикайте помощ от Рохалор и Алтасар! Не губете време, Валамирас е нападнат от маврите!
Сетне, без да изчакваш отговор, обръщаш коня и се устремяваш след своя приятел.
Мини на 106.
10
Небрежно размахваш ръка.
— Няма нищо, Хуан. Просто съм малко нервен след тия неприятности с монасите.
Хуан кимва и се отдалечава напред. Продължаваш след него, като оглеждаш все тъй внимателно околностите на пътя. Но засега гората е тиха и спокойна. Само едно те учудва — когато минавате през мястото на снощната засада, не забелязваш никакви следи. Сякаш някой се е погрижил да ги премахне. Странно… Обикновените разбойници нямат навика да са чак толкова предпазливи.
Премини на 70.
11
Когато му казваш за подаръка от Балдуин, старият войник радостно възкликва:
— Слава Богу! Значи няма да се наложи да събираме нов данък от бароните.
Отбележи, че си отделил 500 пиастри за неотложни разходи и продължи на 59.
12
Ездачът изхвръква от седлото като парцалена кукла. Следващият кон се препъва в безжизненото му тяло, а върху него налита и третият. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.
Мини на 45.
13
Обзети от кръвожадна ярост, маврите продължават да сипят удари върху своите жертви, без да те забелязват. Задържаш коня и след малко двамата ти приятели са до теб. Все още имате предимството на изненадата. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 91.
От три страни едновременно — продължи на 77.
14
Готов за безмилостна схватка, ти здраво стискаш меча с две ръце. В тишината се раздават човешки стъпки. Напрягаш слух, за да различиш колко са нападателите. По всяка вероятност четирима или петима. Лошо… Ако са прости разбойници, има някаква надежда да се справиш. Но ако си налетял на банда от избягали войници, май ще трябва да се сбогуваш с живота на този мрачен път.
Внезапно долавяш нещо странно. Стъпките не идват към теб. Напротив, отдалечават се! Какво става? Нима са се изплашили? Не, невъзможно — знаят, че си сам. Тогава?
Конско пръхтене в тъмнината ти подсказва отговора. Нападателите се връщат при конете си. Проклятие! Дори и най-добрият боец няма особени шансове, когато трябва да влезе пеш в схватка с четирима или петима конници.
Ако сметнеш за най-разумно веднага да побегнеш към манастира, мини на 65.
Ако опиташ да се укриеш в гората, попадаш на 255.
Ако останеш да се биеш на пътя, продължи на 186.
15
С отчаяно усилие завършваш „двойната пеперуда“… и едва в последния миг разбираш, че Хуан е очаквал тъкмо такъв трик. Той с лекота се отклонява от удара, докато копието му безпогрешно се вмъква между крака ти и коня. Изхвръкваш от седлото и тежко се стоварваш върху тревата.
С оглед на подобен случай, преди двубоя и двамата сте запълнили доспехите си с дебели подплънки. Но въпреки това си зашеметен от удара и едва се изправяш на крака, докато Естебан тича да ти подаде меча.
В подобен двубой не се прилагат правилата на рицарските турнири. Важна е само победата. Ако сега нападне с копието, Хуан има всички шансове да те повали ранен… или дори мъртъв.
Отново трябва да избереш сам на кой епизод ще продължиш — 40 или 264.
16
Когато се завръщаш в трапезарията и разтваряш касетката, лицето на отец Фиделиус се вкаменява от изумление. В хлътналите му очи пламва трескав огън. По време на кръстоносния поход хиляди пъти си се срещал с алчността и отлично знаеш как изглежда тя върху човешкото лице. Но чувството, което виждаш пред себе си в момента, е по-различно. Липсва най-важното — егоизмът. Усещаш, че абатът е готов на всичко, за да се сдобие с това богатство… но не за своя лична изгода.
— Не ще и дума, кралски подарък — бавно произнася отецът с дрезгав глас. — Но този свят има само един истински владетел и Той стои над всички нас. От Негово име те моля, сине мой, отдели за светата църква половината от това богатство. Защото днес страната ни отчаяно се нуждае от могъща духовна опора.