Че не можеш с лека ръка да се откажеш от онова, заради което си воювал толкова дълго — продължи на 196.
Че ще решиш дали да отстъпиш реликвата на манастира след като се прибереш и чуеш отзивите на хората за него — попадаш на 223.
Че се боиш за съхранението на безценната реликва и ще бъдеш спокоен само когато тя е на сигурно място зад крепостните стени на замъка — прехвърли се на 182.
Ще премълчиш — мини на 214.
172
Докато се връщаш назад, иззад завоя връхлита отряд лавина въоръжени конници. Начело препуска с високо вдигнат меч старият Естебан — командирът на алтасарския гарнизон. Очаквали са да срещнат противник и неочакваната гледка ги смайва дотолкова, че спират със зяпнали уста.
Изтощението от боя те наляга изведнъж. Смъкваш се от коня и вдигаш забралото на шлема, за да поемеш глътка свеж въздух.
Мини на 184.
173
Имаш чувството, че абатът се колебае пред някакво трудно решение. Изведнъж той се приближава с бързи крачки и изрича тихо, за да не го чуят останалите:
— Граф Алтасар, преди да се разделим, искам да ви дам един последен съвет. Понякога тукашните пътища са опасни и денем, затова би било разумно да си сложите доспехите.
— Доспехите ли? — изненадваш се ти. — Та ние не отиваме на бой, а се прибираме у дома.
— Послушайте съвета ми! — настоява отец Фиделиус. — Приемете го като дълбока загриженост за вас, в когото виждам надеждата на графството през идните тежки времена.
— Стига толкова загадки, отче! — раздразнено възкликваш ти. — Ако знаете нещо, кажете го направо.
Но абатът само поклаща глава.
— Уви, графе, нищо не мога да кажа. Мъчат ме неясни подозрения, които все още не бих дръзнал да разкрия. Впрочем, решавайте сам. Но какво толкова ще изгубите, ако си сложите доспехите за този последен участък от пътя?
Сега е твой ред да го погледнеш снизходително. За един монах, който не е участвал в сражения, слагането на доспехите може да изглежда лесна работа. Но ти отлично знаеш колко време отнема нагласянето им, колко тежат и как изтощават коня и ездача. Хуан и Родриго също го знаят, затова даже да им предложиш подобно нещо, едва ли ще се съгласят.
Ако все пак приемеш съвета на отец Фиделиус и предложиш на приятелите си да наденете доспехите, мини на 211.
Ако решиш да пренебрегнеш съвета, продължи на 226.
174
Реакцията ти е безпогрешна. Сграбчваш въжето с две ръце и скачаш от седлото. Дори и така падането те разтърсва, но разбираш, че си взел най-доброто решение. Сега поне си здрав и невредим… ако ония от засадата не се погрижат в най-близко време да променят това положение.
Олекналият кон прави още няколко крачки напред, но изглежда, че нещо в мрака го подплашва, защото рязко се обръща и с пронизително цвилене препуска обратно към манастира. Изругаваш през зъби и изтегляш меча. В хубава каша се забърка! Без кон, в пълна тъмнина и с неизвестен брой противници насреща. Сега едва ли е най-разумното да се правиш на герой. Ако решиш незабавно да побегнеш към манастира, мини на 65.
Ако предпочиташ да останеш на място и да се биеш, попадаш на 14.
175
Кости и плът изхрущяват зловещо под острието на меча и кървав фонтан опръсква доспехите ти. Настава мъртвешка тишина, сред която внезапно отеква гласът на абата:
— Бог отсъди! Убиецът няма да бъде погребан в осветена земя!
Мини на 244.
176
Върху кой от разбойниците ще скочиш?
Върху първия — мини на 257.
Върху последния — продължи на 285.
Върху някой от средните — прехвърли се на 204.
Ако си размислил и вече не желаеш да ги атакуваш, ще попаднеш на 222.
177
Когато се прибирате в замъка, войниците ви посрещат с мрачна новина. Старият барон Валамирас е мъртъв. Рано тази сутрин някакъв монах му съобщил за вашето идване и баронът побързал да ви посрещне… без да подозира, че по пътя ще го нападне от засада банда неверници. Помощта от Алтасар е пристигнала твърде късно.
Но има нещо много по-странно. Едва си се оттеглил да почиваш, когато на вратата се почуква и в стаята влиза Естебан заедно с един от войниците.
— Извинете за безпокойството, господарю — казва той, — но мисля, че трябва веднага да ви съобщя последните думи на барон Валамирас. Този момък ги е чул с ушите си. Хайде, Мигел, разкажи на графа.
— Ами… такова… — запъва се войникът. — Ние, значи, им видяхме сметката на маврите… Може и да се е измъкнал някой, ама не вярвам… От хората на стария барон бяха останали живи само трима. Самият барон още дишаше… ама вече беше пътник, разбирам ги тия работи. Като ни видя, рече само: „Предайте на граф Алтасар, че го моля за прошка заради баща му. Виновен съм. Всичко стана заради съкровището.“ Искаше да каже и още нещо, обаче издъхна.