Мини на 172.
192
Бил си без съзнание само броени секунди. Свестява те оглушителен тропот на копита съвсем близо до главата ти. В мрака силуетът на коня едва се различава, но инстинктивно усещаш, че е твоят. Нещо го е подплашило и сега препуска обратно към манастира.
Пъшкайки от болка в натъртеното рамо, ти ставаш на крака и изтегляш меча. В хубава каша се забърка! Без кон, в пълна тъмнина и с неизвестен брой противници насреща. Сега едва ли е най-разумното да се правиш на герой. Ако решиш незабавно да побегнеш към манастира, мини на 65.
Ако предпочиташ да останеш на място и да се биеш, попадаш на 14.
193
С приближаването към отвесната стена начинанието ти се струва все по невъзможно. Когато Пако спира лодката в подножието на Пеня алта, ти вдигаш глава и поглеждаш нагоре. Гнездото е на недостъпна височина. Вярно, тук-там скалите предлагат опора, но поне най-долу са влажни и хлъзгави.
Ако решиш да се върнеш в Алтасар, мини на 238.
Ако поемеш риска да се изкатериш до гнездото, продължи на 213.
194
Махваш с ръка и се връщаш към средата на пътя, където сред мрака лежат три трупа — на първия кон и двама от нападателите. Останалите противници са изчезнали безследно. Ти обаче предпочиташ да не се осланяш прекалено на съдбата. По време на кръстоносния поход неведнъж си се сблъсквал с разбойници и знаеш, че те са като бездомни псета — усетят ли силен противник, бързо подвиват опашка, но продължават да дебнат нова възможност за нападение от засада. Най-разумното сега ще е да се отдалечиш час по-скоро.
С бърза крачка се отправяш обратно към манастира. Ослушваш се напрегнато, но тишината е пълна, дори вятърът е престанал да шумоли в листата на дърветата. Впрочем, не… Има някакъв звук — като бавно потропване на копита. Предпазливо продължаваш по пътя, готов всеки момент да потърсиш убежище между дърветата. И неочаквано зърваш в мрака пред себе си едър черен силует. Стреснато спираш, но веднага се хвърляш напред с радостен вик. Това е конят ти! След миг вече си в седлото и препускаш към спасителното убежище на манастира.
Премини на 209.
195
Докато се готвиш да си тръгнеш след погребението, Хуан се приближава към теб. За разлика от друг път той дълго не намира думи и едва след минута или две успява да проговори:
— Днес ти постъпи благородно, Диего. Никога няма да го забравя.
— Ама и ти ги разправяш едни! — обажда се иззад гърба му тътнещият глас на Родриго. — Как другояче да постъпи? Нашият граф е цял натъпкан с благородство. Още малко и ще вземе да му изтича през ушите.
Разделяш се сърдечно с двамата си приятели и потегляш към Алтасар.
Мини на 270.
196
След този отговор тъмният поглед на абата сякаш е готов да те прониже като кинжал. Макар че се мъчи да овладее лицето си, усещаш почти физически докосването на скритата му злоба.
— Алчност! — изрича той с треперещ от сдържана ярост глас. — Тази долна страст покварява даже и най-благословените душевни стремежи. Колко струва вашата доблест, рицарю, щом в замяна искате да криете само за себе си това безценно богатство на вярата? Но с думи явно не мога да ви убедя. Както искате, граф Алтасар. Дано след време сам Бог ви убеди, че трябва да вземете друго решение.
Отбележи, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 228.
197
Докато препускаш напред, откъм горския мрак долитат злобни крясъци. Разсмиваш се победоносно. Тия приятели май не са доволни, че плячката им се изплъзва под носа. Но само след няколко секунди смехът ти засяда на гърлото. Конят изведнъж спира с оглушително цвилене, сякаш е налетял върху невидима преграда. И наистина е така — нападателите са преградили пътя с отсечено дърво. Изхвръкваш от седлото, премяташ се във въздуха и тежко рухваш на земята.
Продължи на 143.
198
Не успяваш да довършиш движението и „двойната пеперуда“ се превръща в единична. Ала тъкмо това ти донася неочакван успех. Хуан е предвидил замисъла ти и се готви да отбие удара. Сега случайността ти е помогнала да преодолееш неговата защита. Каква „двойна пеперуда“ си подготвил?
Права, с крайна цел кракът на противника — мини на 107.
Обратна, с крайна цел шлемът на противника — прехвърли се на 279.