Момчето има право. С това катерене най-много да си намериш белята някъде. Кой знае дали съкровището е наистина при някое от гнездата… и дали изобщо има съкровище.
Мини на 238.
206
Абатът дръпва кандилото от ръката на монаха, оглежда те внимателно и по костеливото му лице плъзва подигравателна усмивка.
— Виждал съм буйни жребци, млади графе, обаче вашият трябва да е нещо съвсем необикновено. Да ви хвърли чак толкова далече в гората, че сума ти време да се промъквате през трънаците… Ако беше някой друг, за нищо на света нямаше да му повярвам, обаче щом го казвате вие…
Ядосано стискаш зъби. Още от самото начало си усещал неприязън към абата, а сега откриваш, че и той изпитва същото. Отбележи си, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус.
— Хайде, не се сърдете, графе — примирително казва абатът. — И не се тревожете за коня, братята вече се погрижиха за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.
Мини на 140.
207
Отец Фиделиус трепва и те оглежда навъсено.
— Не очаквах от вас подобна наивност, графе! Дори да сте напълно съгласен с мен (в което не съм чак толкова сигурен), дългът на благородник не ви позволява да говорите срещу своя крал. Би било достатъчно да осъждате неговите грешки в мислите си… а когато се наложи — и да ги поправяте с дела, както може да ви поучи примерът на доблестния Сид.
Отбележи, че губиш 5 точки престиж пред абата и премини на 148.
208
Малко неохотно донасяш касетката и предаваш на абата част от рубините. За всеки 100 пиастри авторитетът ти пред него ще нараства с 2 точки. Но не забравяй, че след направените неотложни разходи имаш само 1500 пиастри.
Отец Фиделиус приема дарението с хиляди благодарности. Но разговорът не е приключил. След малко абатът продължава:
— Впрочем, има още нещо, за което исках да поговорим.
— Какво? — питаш ти с лека тревога.
Премини на 26.
209
Когато излизаш от гората, наоколо леко просветлява. Отпред се появяват тъмните очертания на високата манастирска ограда. За щастие злополучният ти поход към кръстопътя не е траял дълго. Двама монаси тъкмо затварят тежката порта, но като те виждат, веднага се отдръпват настрани.
— Какво става, благородни рицарю? — долита от полумрака леко ироничният глас на абата. — Да не би да променихте решението си?
Ако му разкажеш за нападението, мини на 50.
Ако отговориш, че просто си решил да се върнеш, продължи на 3.
210
— Хайде де! — възкликва Родриго с искрена изненада. — Кой от кого се дели? Аз се прибирам най-кротко у дома, а вие сте решили да се бавите заради някакви глупави страхове и по този начин ме оставяте да продължа сам. Е, правете каквото си искате, обаче на тая въдица не се хващам!
Очевидно няма да го убедиш с никакви приказки. Ако се съгласиш с него, че е излишно да си слагате доспехи, прехвърли се на 261.
Ако го пуснеш да се прибира сам, мини на 83.
А ако му заповядаш да остане (като граф имаш това право), избери сам на кой епизод ще продължиш — на 124 или на 27.
211
Родриго посреща идеята ти с кисела физиономия и веднага започва да протестира. Очевидно не го блазни перспективата да губи излишно време, а отгоре на това да язди под слънчевия пек, цял обкован в желязо. Хуан обаче само те поглежда втренчено и като усеща, че имаш нещо наум, веднага застава на своя страна. Както винаги в главата му се ражда подходящата хитрост.
— Слушай, Родриго, ти нищо не разбираш!
— Кой, аз ли? — обидено възразява Родриго. — Все така разправяш, ама тоя път много добре разбирам. Заради разни глупости искате два часа да си слагаме тия проклети железа, а после още два часа да се пържим в тях. Без мен!
— Я ми кажи, ти рицар ли си или прост селяндур? — преструва се на ядосан Хуан. — Как тъй ще излагаш рицарското съсловие? След като се прибираме от победоносен поход, трябва и да изглеждаме като победители.
Този железен довод сломява всякаква съпротива. Нещо повече — Родриго пръв се втурва да вади доспехите си от каруцата. Ти и Хуан също се заемате с трудната задача да навлечете тежките железни брони. Оръженосците ви помагат с похвално усърдие, но въпреки всичко минава повече от час, докато най-сетне всички кукички, ремъци и сглобки биват затегнати. Заслужава да се отбележи, че сега ви бави тъкмо Родриго, който непрестанно хока оръженосеца си и го кара да лъска доспехите с вълнен парцал.