Ако се съгласиш, продължи на 88.
Ако откажеш, мини на 39.
17
До замъка остават още стотина метра, когато внезапно виждаш как портата се разтваря и срещу теб изскача отряд въоръжени войници. Начело препуска старият Естебан — командирът на алтасарския гарнизон. Щом те разпознава, той прави знак на войниците да продължат и спира до теб.
— Какво има, Естебан? — тревожно питаш ти.
— Нещо не е наред, господарю — отвръща той с още по-тревожен глас и посочва към кръстопътя. — Погледнете!
Обръщаш се. В далечината Хуан бясно препуска към Валамирас, а от кръстопътя насреща ви се задава конник. Дори отдалече личи, че човекът е болен или ранен — тялото му се олюлява при всеки подскок на коня и само по някакво чудо все още се крепи в седлото.
Впрочем, чудото не трае дълго. Преди войниците да го наближат, човекът залита по-силно и се свлича на пътя.
Без повече приказки ти и Естебан се устремявате напред. Отблизо виждаш, че човекът наистина е ранен — от рамото му стърчи пречупена стрела. Загубил е доста кръв, но когато двама войници слизат от конете да му помогнат, той намира сили да размаха ръка.
— Оставете ме… към Валамирас… маврите… баронът…
После дълбоко въздъхва и губи съзнание. Ала казаното е повече от достатъчно.
— Един да остане при него! — бързо нарежда Естебан. — Всички други — към Валамирас!
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
Мини на 236.
18
— Да се измъкваме, Хуан! — извикваш ти и пришпорваш коня си.
Уви, Господ не обича страхливците. Докато опитваш да се измъкнеш от тълпата нечия сабя подсича сухожилието на коня ти и благородното животно рухва с диво цвилене. Преди да се опомниш, неколцина от враговете вече са върху теб. Напразно опитваш да се надигнеш — тежестта на неверниците заедно с тежестта на собствените ти доспехи те държи прикован към прашния път. Някой отмята забралото на шлема и пред очите ти блесва острието на кинжал.
Премини на 8.
19
Макар и отпочинали през нощта, конете ви се движат доста бавно с този допълнителен товар. Едва след около час и половина излизате от гората и наближавате кръстопътя. Спираш и отново се обръщаш. Тук пътищата ви се разделят. Родриго ще трябва да завие наляво, Хуан продължава напред, а ти ще се отправиш надясно, към брега на океана.
С наближаването към родните места приятелите ти са станали нетърпеливи. Преди да се сбогуваш, хвърляш към тях поглед, изпълнен с тъжна завист. Щастливци! В родните домове ги очаква радостно посрещане. А за теб… за теб завръщането в Алтасар не означава нищо, освен скръб и печал.
Вече се каниш да пришпориш коня, когато в далечината забелязваш облак прах. Някой препуска откъм замъка Валамирас.
Ако решиш да изчакаш неизвестния конник, мини на 79.
Ако продължиш към Алтасар, прехвърли се на 33.
20
Надеждите да узнаеш тайната се оказват напразни. Три часа мавърът изтърпява със стиснати зъби и най-страшните мъчения. Най-сетне, напълно загубил сили, той прошепва едва чуто:
— Ноктите… на орела… пазят съкровището…
Сетне издъхва.
Свиваш рамене. Тайната ще остане неразкрита. Някой ден може да потърсиш съкровището на Пеня алта, но сега имаш по-важни задачи.
Премини на 292.
21
Върху аскетичното лице на абата се появява тънка, скъперническа усмивка.
— Граф Алтасар, няма да крия, че тази вечер ми направихте добро впечатление. Все още не смея да му се доверя докрай, но от все сърце се моля на Бога близките дни да го потвърдят. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
22
Из древните летописи:
На 21 май, лето Господне 1100, кралските войски заедно с местните благородници под командването на арманилския граф Педро де Моренитас след тежки битки превзеха крепостта Алтасар. Тежко раненият бунтовник Диего де Алтасар бе заловен жив. По заповед на граф Моренитас предателят бе закачен в клетка на крепостната стена, където издъхна и скелетът му остана да виси там за назидание на всички.
Три седмици по-късно фанатизирани мюсюлмански пълчища, подстрекавани от своя „махди“ Абдула ибн Таруми, нахлуха в Арманилия. Към тях се присъединиха войските на Алморавидес, пристигнали с кораби от африканския бряг. След неотдавнашните междуособици графството нямаше готовност за съпротива и бе превзето с нечувани жестокости. Манастирът „Санто камино“ бе разграбен и опожарен, а неговият игумен отец Фиделиус — набит на кол след варварски мъчения.