За момент настава тишина. Старият войник отпива глътка вино, после леко потупва с юмрук по масата и продължава:
— Знам какво си мислите сега за последните думи на барона. Мнозина мислят същото и може наистина да е така. Обаче не мога да го повярвам. Барон Валамирас беше истински благородник. Смъртта на баща ви го потресе дълбоко. Не можеше да си прости, дето не е тръгнал с него през онзи ден. Затова понякога казваше, че е виновен… а злите езици тълкуваха тия думи по друг начин. — Естебан те поглежда печално. — И откъде да знам каква е истината? Грешен е този свят, а едно съкровище може всекиму да замае главата…
В залата отново се възцарява мълчание.
Ако Пако е ранен, мини на 273.
В противен случай продължи на 248.
233
Около две седмици след разговора с брат Доминик старият Естебан идва при теб силно развълнуван.
— Господарю, пристигнал е отряд английски стрелци! Десет човека. Бродещи войници, нали знаете. Можем да ги наемем срещу 250 пиастри.
Изненадано вдигаш вежди. Сумата ти се струва прекалено голяма за някакви си десет човека. За тия пари би могъл да наемеш тройно по-голям отряд.
— Стрелци си имаме, Естебан. Пък и много скъпичко ми се вижда…
— Вие не разбирате, господарю! На света няма други стрелци като английските. Знаете ли, че от 200 метра никога не пропускат целта, но могат да убиват даже и на двойно по-голямо разстояние? За една минута могат да пуснат дванайсет стрели — без да сбъркат нито веднъж. А стрелите им са тежки. Отблизо пробиват греда, дебела пет пръста. Никаква броня не може да им устои. Даже от двеста метра пронизват два пръста яко дърво.
— Хайде де! — усмихваш се ти. — Трябва да го видя, за да повярвам.
И тръгваш след Естебан, за да видиш какви са тия прехвалени стрелци.
От пръв поглед отрядът не ти прави особено впечатление. Всички са ниски и набити, а грамадните лъкове стърчат над главите им. Но когато Естебан ги помолва да покажат уменията си, гледката е наистина поразителна. Малобройният отряд умее за броени секунди да пусне във въздуха цял облак от стрели с непогрешима точност и убийствена сила.
Избери дали ще наемеш стрелците срещу 250 пиастри и си отбележи това.
Ако искаш да ги наемеш, но нямаш пари, възможни са две решения:
Ако си дал на брат Доминик 500 пиастри, все още можеш да върнеш обратно половината сума и да я дадеш на стрелците.
Можеш и да ги задържиш за известно време в замъка с надеждата, че ще намериш отнякъде пари.
След като направиш избора, премини на 280.
234
— Не се правете на наивен, отче — рязко отвръщаш ти. — Прав бяхте, като казахте, че пътищата са несигурни. Попаднах на засада. Бяха поне петима и успяха да ме съборят от коня с опънато въже. Какво друго ми оставаше, освен да отстъпя?
Иронията в гласа на абата отслабва, но не е изчезнала докрай.
— Гледай ти каква работа… А пък одеве май казахте, че не сте свикнал да бягате от опасностите.
Какво ще му отговориш?
Че още по-малко си свикнал да те оскърбяват хора, които никога не са държали меч — мини на 190.
Че думите ти са били глупави, но още по-глупаво би било да рискуваш живота си заради тях — продължи на 154.
Ще се разсмееш и ще кажеш, че е точно така, но понякога не е зле човек да нарушава навиците си — прехвърли се на 260.
235
Отстъпваш две крачки назад, вдигаш високо меча и с мощен глас обявяваш:
— Двубоят приключи! Бог ми даде победата и правото да кажа на всеослушание, че…
… един убиец не може да бъде погребан в осветена земя — мини на 286.
… покойният барон Валамирас не е убиец и трябва да бъде погребан тъй, както се полага на християнин — продължи на 272.
236
Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Наоколо прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.