Пътят отново завива, навлиза в рядка горичка — и пред очите ти се разкрива жестока сцена. Четирима мъже — единият от тях е Хуан — са опрели гръб до гръб и отчаяно се отбраняват от ударите на двайсетина маври. Земята наоколо е осеяна с трупове. Не е трудно да си представиш какво е станало тук. Неверниците са нападнали от засада и без да обръщат внимание на собствените си жертви са сломили съпротивата. Пристигането на Хуан не е променило нещата. Но сега… сега развоят на схватката се променя за броени мигове. От нападатели маврите са се превърнали в жертви — разпръснати, объркани и ужасени пред вашия неудържим напор. Само неколцина опитват да организират съпротива, ала така обръщат гръб на тримата нападнати, които незабавно се нахвърлят върху тях. Останалите неверници захвърлят оръжията си и хукват към горичката. Късно! Вие безмилостно ги преследвате, нанасяйки удар след удар. Нито един не успява да се добере до спасителното укритие между дърветата.
Изтощението от боя те наляга изведнъж. Смъкваш се от коня и с пълни гърди вдъхваш глътка свеж въздух.
— Но какво е станало всъщност? — раздава се до теб недоумяващият глас на Естебан.
— Нападнаха ни от засада — отговаря един от малцината оцелели. — Бяхме тръгнали да посрещнем младия барон. Рано тази сутрин някакъв монах дойде да ни съобщи новината и господарят не пожела да губи нито минута…
— Какво? — трепваш ти. — Барон Валамирас е бил с вас? Къде е сега?
Човекът кимва настрани. Обръщаш глава и виждаш край пътя Хуан, коленичил над едно окървавено тяло. Двамата с Естебан се хвърляте нататък.
Мини на 215.
237
Инстинктивно надигаш оръжието си и по някакво чудо успяваш да отбиеш секирата настрани. Увлечен от силата на удара, противникът се накланя в седлото. Използваш момента, за да забиеш меча си в гърлото му и докато той се свлича на земята, поглеждаш настрани. Предишният разбойник е само ранен в рамото, но сега явно не му е до битки. Доколкото можеш да прецениш по звука, той пълзи към крайпътните храсти.
Последните двама нападатели се появяват пред теб, но както става често, в края на колоната са най-малодушните. Въпреки мрака разбойниците успяват да различат какво се е случило с приятелите им и като по сигнал обръщат конете назад. Изпращаш ги със свиреп боен рев, после на свой ред се обръщаш и потегляш към манастира.
Мини на 209.
238
Пако вдига платното и лодката се отправя към Алтасар. Засега си се отказал от търсенето на съкровището… но някой ден непременно ще разкриеш тайната на Пеня алта.
Премини на 292.
239
През нощта конете са отпочинали и сега бързат напред, сякаш и те усещат, че краят на дългото пътешествие наближава. След около час излизате на кръстопътя, където се разделяте с прегръдки и обещания да се видите отново в близките дни.
Без повече да се бавят, Хуан и Родриго потеглят в различни посоки: единият към замъка Валамирас, другият — към Рохалор. Изпращаш ги с тъжен и замислен поглед. Щастливци! В родните домове ги очаква радостно посрещане. А за теб… за теб завръщането в Алтасар не означава нищо, освен скръб и печал.
— Да тръгваме, господарю — обажда се Пако.
Кимваш и подкарваш коня по пътя на запад, където в далечината вече ясно се различават стените на замъка.
Мини на 17.
240
— Добре, брат Доминик — казваш ти. — Беше ми много интересно да поговоря с теб, но вече трябва да си вървя.
Махваш с ръка и понечваш да се обърнеш, но внезапно монахът сграбчва лявата ти китка. Лицето му е станало сериозно.
— Какво е това, графе?
— Не виждаш ли? — нетърпеливо отвръщаш ти. — Порязах се малко. Ще мине…
— Да, да! — възразява брат Доминик с изненадващ гняв. — Гробищата са пълни с такива, дето са мислели, че ще им мине. Стойте така!
Той пъргаво изтичва в другия ъгъл, връща се с някакво шише и излива върху ръката ти остро миришеща бистра течност. Раната пламва като от допир с нажежено желязо.
— Какво правиш, негоднико! — изохкваш ти.
— Боли, а? Знам, че боли. Обаче вие не знаете колко щеше да ви боли след седмица, когато щеше да се наложи да ви отрежа ръката… Спокойно, спокойно. Няма да се стигне дотам. Ето, вземете този мехлем. Мажете раната с него по два пъти на ден и редовно сменяйте превръзката. А ако случайно забележите нагоре по ръката си червени петна, незабавно ме повикайте.