Мини на 54.
256
С меч и щит в ръцете бавно се отправяш към Хуан. Той също крачи насреща, но походката му е несигурна и ти отлично разбираш защо — когато двама рицари се сражават пеш, твърде много зависи от силата. А в това отношение предимството категорично е на твоя страна.
Вече ви делят само три крачки. Изведнъж Хуан се хвърля напред и замахва с меча.
Ако имаш меча на Балдуин, мини на 283.
Ако си с обикновен меч, продължи на 254.
257
В мига, когато първият конник се озовава под теб, ти напрягаш мускули и скачаш от дървото. Но да улучиш препускащ кон не е толкова лесно. За да определиш дали съдбата е благосклонна към теб, избери сам на кой епизод ще продължиш — 188 или 145.
258
Споменът за снощното нападение те кара тревожно да оглеждаш гъсталака наоколо. Хуан явно е забелязал безпокойството ти, защото се приближава и те потупва по рамото.
— Какво има, графе? От разбойници ли се страхуваш?
Ако му разкажеш какво те е накарало да се върнеш в манастира, мини на 289.
Ако премълчиш, продължи на 271.
259
Отец Фиделиус не е твърде доволен от решението ти, но в крайна сметка го приема без да възразява. Още същия ден заповядваш на брат Доминик да напусне Арманилия, като го предупреждаваш, че занапред в графството ще бъде издадена смъртна присъда срещу него.
За твое учудване монахът решава да се отправи към Мосадир.
— Макар и да са неверници, маврите умеят да ценят знанията — казва той, преди да напусне замъка.
Премини на 187.
260
В първия момент абатът те зяпва с изненада, после дрезгаво се разсмива на свой ред и кимва.
— Прав сте, млади графе. Уви, ние зад високата стена най-добре знаем колко досадни могат да станат понякога навиците. Е, добре, стига съм ви държал на двора. Не се тревожете за коня, братята вече се погрижиха за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.
Отбележи, че печелиш 5 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 140.
261
Хуан свива рамене.
— Е, щом и двамата така смятате… май наистина съм почнал да се плаша от сенките. Да вървим.
Премини на 239.
262
— Отзивите за вашето благочестие се оказаха доста неопределени — продължава херцогът. — Затова реших да потърся и мнението на местните благородници.
Ако престижът ти пред бароните е над плюс 5 точки, премини на 49.
Ако е между минус 5 и плюс 5 точки, попадаш на 153.
Ако е минус 10 точки или още по-нисък, продължи на 288.
263
Рязко спираш коня, затаяваш дъх и напрегнато се ослушваш. В тишината се раздават човешки стъпки. Доколкото можеш да прецениш, нападателите са четирима или петима. Е, ако имаш работа с прости разбойници, лесно ще ги разгониш. Но ако си налетял на банда от избягали войници, работата става сериозна.
Внезапно долавяш нещо странно. Стъпките не идват към теб. Напротив, отдалечават се! Какво става? Нима са се изплашили? Не, прекалено е хубаво, за да бъде истина. Тогава?
Конско пръхтене в тъмнината ти подсказва отговора. Нападателите се връщат при конете си. Проклятие! Срещу четирима или петима конници нямаш особени шансове. Дори и да си по-добър от всички тях взети заедно, нощният бой е неприятна работа. Никога не можеш да знаеш каква изненада ще ти поднесе съдбата.
Ако сметнеш за най-разумно веднага да избягаш към манастира, мини на 241.
Ако искаш да останеш на място и да се биеш, продължи на 109.
А ако предпочетеш да препуснеш напред, към кръстопътя, прехвърли се на 197.
264
Става тъкмо това, от което се боиш. Изотзад долита мощен тропот на конски копита. Преди да извърнеш глава, копието на Хуан улучва гърба ти. Ударът е толкова силен, че острието пробива доспехите и потъва дълбоко навътре, разкъсвайки сърцето.
Смъртта ти е мигновена.
265
Отец Фиделиус изглежда задоволен от този отговор, но продължаваш да усещаш прикритата му неприязън. Въпреки всичките си приказки за смирение, той явно е твърде горделив и несдържан. Отбележи, че губиш 5 точки престиж пред абата и премини на 228.
266
— И как ще стане това?
Брат Доминик посочва към купчина пожълтели пергаментови свитъци.
— Ето, тук е тайната на могъществото. Знаете ли какво правят с тия древни пергаменти в манастирите? Изстъргват ги, за да преписват после върху тях църковни книги. Така са се изгубили безценни знания. Е, когато се появи възможност, аз спасих каквото ми беше по силите… и едва не попаднах на клада заради това.