Ако решиш да продължиш разговора, мини на 266.
Ако побързаш да напуснеш това загадъчно помещение, прехвърли се на 240.
291
— Отец Фиделиус ли? — трепваш ти. — Що за човек е той, Естебан?
Старият войник се замисля.
— Трудно е да се каже с две думи, господарю. От една страна — свят човек, не ще и дума. За вярата е готов и в огъня да влезе. Но пък от друга страна… не бих искал да му попадна в ръцете, ако например някой ме наклевети, че съм еретик. Ще ме отлъчи от църквата без много-много да разпитва, а може и по-лоши работи да ми се случат. Както и да е, гледайте да си нямате разправии с него. Знаете, нашето графство е малко и нямаме епископ, та абатът на „Санто камино“ изпълнява тая длъжност.
Когато разказваш за снощния си разговор с отец Фиделиус, Естебан се усмихва.
— Гледай го ти, пустия му монах! Отгоре на всичко разбира от политика и стратегия. Да, в общи линии е прав. Ако ибн Таруми успее да вдигне неверниците на война, Алморавидес несъмнено ще се възползва от това. И първият му удар ще падне точно върху Алтасар.
— Защо?
— Погледнете брега, господарю. По нашите места брегът е висок и скалист. Има няколко заливчета, обаче те са тесни и плитки, стават само за рибарски лодки. Единствено тук, под нашия замък, заливът може да приеме по-големи кораби, с които да пристигнат войски от Африка. Но какво можем да направим? Нищо, освен да се готвим за отбрана… и да се надяваме, че в крайна сметка маврите няма да тръгнат подир конника на Апокалипсиса, както го нарича отец Фиделиус. Все още бурята може да се размине. Много зависи от нашия съсед, халифа на Мосадир. Въпреки че е васал на Алморавидес, той предпочита да си прави оглушки пред всички тия призиви за свещена война. Именно затова баща ви никога не се е опитвал да завладее Мосадир, макар че имаше редица удобни случаи. По-добре малко графство с кротък съсед, отколкото… сам разбирате.
— Да, но съседът не ми се струва чак толкова кротък — възразяваш ти. — Какво ще речеш за днешното нападение? Тия маври няма откъде да са дошли, освен от Мосадир.
— Така е — кимва Естебан. — И право да ви кажа, доста съм изненадан. Не помня друго такова нападение. Разбойници — да, има ги много. И маври, и християни. Но да нападнат посред бял ден местен владетел… не знам, просто не знам. За едно се моля на Бога — да не се окаже, че зад всичко това стои ибн Таруми. Защото още не сме готови за война. Касата ни е празна, а се нуждаем поне от 500 пиастри — за оръжие, за заплати на войниците и още какво ли не…
Ако имаш касетка с рубини, мини на 11.
В противен случай продължи на 42.
292
Дните минават, а откъм юг идват все по-тревожни вести. Абдула ибн Таруми продължава да обикаля из Андалусия и по петите му вървят многохилядни фанатизирани тълпи. Дори миролюбивият мосадирски халиф е бил принуден да го приеме и да изслуша благосклонно призивите му за свещена война срещу „християнските кучета“. Отново и отново си спомняш думите на отец Фиделиус: „Идва конникът на Апокалипсиса! Остър е неговият меч и не се ли приготвим за битка, ще паднем под нозете на ислямските пълчища!“
Да, бурята наближава. Скоро тя ще връхлети върху Алтасар — и тогава единствено от теб ще зависи дали ще спре дотук или ще продължи напред през християнските земи.
КРАЙ НА ПЪРВА КНИГА
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДИЕГО ДЕ АЛТАСАР ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА ВТОРА [[455|„СЯНКАТА НА САТАНАТА“]].