От Арманилия маврите се устремиха като неудържим прилив към Талавера, Мадрид и Толедо…
23
Този път пръстите ти се вкопчват в клона. За миг увисваш във въздуха, после жилавото дърво бавно се огъва надолу и нозете ти докосват пътя. Забивайки пети в земята, с отчаяно усилие издърпваш клона назад. Капанът е готов! И тъкмо навреме, защото конниците вече връхлитат като черна лавина сред мрака. Усмихваш се свирепо. Сега идва техен ред да се изненадат.
Първият нападател е само на няколко крачки. Разтваряш пръсти и клонът профучава през тъмнината. Очаквал си да улучиш ездача, но става нещо далеч по-добро. В нощта се раздава бясно цвилене. Първият кон се премята и пада на пътя, затискайки ездача си. Върху него налитат следващите два. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.
Мини на 45.
24
С оглушителен боен вик се врязваш в тълпата маври. Първият пада, пронизан от копието ти, без изобщо да разбере какво става. Намушкваш още един, после захвърляш копието и започваш да раздаваш с меча си страховити удари наляво и надясно.
Но изглежда, че в своята ярост си забравил едно от най-важните правила на рицарската война: никога не оставай сам между враговете. Само след минута тази грешка се оказва пагубна, защото и маврите отлично знаят — веднъж повален от коня, рицарят става безпомощен пленник на тежките си доспехи. Нечии жилави ръце се вкопчват в крака ти, изтръгват го от стремето и напъват нагоре. Загубил равновесие, ти се олюляваш в седлото, размахваш ръце… и рухваш на земята.
Преди да се опомниш, неколцина от враговете вече са върху теб. Напразно опитваш да се надигнеш — тежестта на неверниците заедно с тежестта на собствените ти доспехи те държи прикован към прашния път. Някой отмята забралото на шлема и пред очите ти блесва острието на кинжал.
Усещаш с гърба си как земята трепери под ударите на тежки конски копита. Кой още напада маврите?
Хуан и Родриго — мини на 191.
Само Хуан — продължи на 8.
25
Уви, прекалено самонадеяно си заложил всичко на бързината си. Преди да се приведеш докрай, въжето те закача под брадата. Седлото изчезва изпод теб, сетне рухваш на земята и за миг губиш съзнание от удара. Нима това ще бъде краят? Навярно да, ако шансът не ти помогне.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 143 или 192.
26
— Става дума за онзи човек — отговаря мрачно абатът. — За онзи бивш монах на име Доминик. Още миналата година братята от Мадрид ми изпратиха писмо, в което най-подробно описват истинския му облик. Няма съмнение, че той е продал душата си на дявола, графе. Занимава се с черна магия, чете древни езически и дори мавритански ръкописи, неведнъж открито е изразявал несъгласие с учението на църквата. В днешните съдбовни времена подобен човек не заслужава друго, освен да бъде изгорен като магьосник и еретик! И това щеше да стане отдавна, ако баща ви не го бе взел под своя закрила. Умолявам ви, графе, не допускайте същата грешка! Не рискувайте спасението на душата си. Трябва час по-скоро да отървем графството от еретика!
Положението става сериозно. Трябва да решиш съдбата на един човек. Ако се съгласиш с отец Фиделиус, мини на 122.
Ако категорично откажеш, прехвърли се на 276.
Ако потърсиш средно положение и предложиш да изгониш брат Доминик от графството, продължи на 259.
Ако се опиташ да хитруваш и кажеш на отец Фиделиус, че ще оковеш еретика в подземията на замъка, попадаш на 53.
27
— Я стига с тия глупости — ядосва се Родриго. — Откога взехме да си заповядваме?
И без да изчаква твоя отговор, той препуска напред. Оръженосецът му бързо подкарва каруцата след него.
— Ама че магаре… — промърморва Хуан.
И ти си на същото мнение, но Родриго вече е твърде далече, за да му го съобщиш. Ще трябва да се примирите с липсата на неговата компания.
Мини на 83.
28
С този избор неволно даваш предимство на своя противник, защото ударът изисква не толкова сила, колкото ловкост. За да го нанесеш, трябва да вдигнеш щита над себе си и да се приведеш на една страна. В подобна поза трудно се пази равновесие. Макар и по-слаб от теб, Хуан използва момента и с всичка сила стоварва щита си върху твоя. Залиташ и втори яростен удар те поваля на земята. Преди да се опомниш, противникът вече е стъпил върху гърдите ти. Той дръпва забралото на шлема и зърваш острието на меча му само на няколко сантиметра от очите си.