— Граф Алтасар — високо изрича Хуан, — признавате ли Божията присъда, че баща ми е невинен?
Какво ще отговориш?
Да — мини на 149.
Не — продължи на 282.
29
Напрежението ти е придало удивителна сила. С едно премятане се озоваваш върху клона и обръщаш глава назад. Конниците вече наближават като зловещи призраци в нощния мрак, но по всичко личи, че не са те забелязали. Ето, само след броени секунди ще минат точно под теб!
Ако желаеш да ги нападнеш, мини на 176.
Ако предпочиташ да се затаиш на клона, продължи на 222.
30
По твоя заповед войниците издигат бесилка високо над крепостната стена. Когато палачът вече е надянал примката на шията му, шейх Ахмед те поглежда с презрение и високо изрича:
— Невярно куче, ти наруши собствената си клетва! Затова сега искам да ти кажа едно. Преди смъртта си Абад Трети е разкрил точно какъв знак сочи към съкровището. Но ти никога не ще го узнаеш.
И с тия думи мавърът сам се хвърля от стената.
Свиваш рамене. Тайната вече е изгубена. Някой ден може да потърсиш съкровището. Но сега имаш по-важни грижи.
Мини на 292.
31
Докато разказваш, вече сте наближили мястото на снощното нападение. Странно, наоколо няма никакви следи. Хуан оглежда пътя и се навъсва.
— Не ми харесва това, Диего. Не прилича на обикновено разбойническо нападение. Разбойниците едва ли биха се върнали да заличат следите. Слушай, може да ти се стори глупаво, но предлагам да си сложим доспехите.
Междувременно Родриго се е приближил до вас и чува последните му думи.
— Вярно, Хуан — намесва се той. — По-глупава идея отдавна не бях чувал. Не стига, че ония непрокопсани монаси ни забавиха толкова, ами сега и ти ще ни караш да спираме заради някакви нелепи приумици. На тебе ли да разправям колко време ще ни трябва, за да наденем проклетите доспехи и колко ще тежат — и на нас, и на конете? Ти какво ще речеш графе?
Ако се съгласиш с Родриго, мини на 84.
Ако подкрепиш идеята на Хуан, продължи на 46.
32
Обзети от кръвожадна ярост, маврите продължават да нанасят удари върху своите жертви, без да те забелязват. Задържаш коня и след малко Хуан е до теб. Все още имате предимството на изненадата. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 125.
От две страни едновременно — продължи на 77.
33
Продължаваш към Алтасар, но само след няколко минути изотзад долитат виковете на Пако. Обръщаш се. Оръженосецът се е изправил върху каруцата и с всички сили размахва ръце. Когато вижда, че е привлякъл вниманието ти, той посочва към кръстопътя. Поглеждаш натам и с изненада забелязваш Хуан и Родриго да препускат заедно към Валамирас. Край пътя е спрял самотен кон, но от ездача му няма и следа. Нещо не е наред!
Без да се колебаеш нито миг, ти препускаш обратно. Отминаваш кръстопътя, завиваш към Валамирас и сега виждаш ездача. Човекът лежи в крайпътната трева, а от рамото му стърчи пречупена стрела. Изгубил е доста кръв, но когато спираш за момент до него, събира сили, за да избъбри:
— Маврите… маврите…
Повече не успява да каже нищо, само въздъхва тежко и губи съзнание.
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
— Пако! — изкрещяваш ти. — Повикай помощ от Алтасар!
После яростно захлопваш забралото на шлема и се устремяваш подир Хуан и Родриго.
Мини на 68.
34
— Идвам заради едно ваше обещание — прямо отвръща абатът. — Ако си спомняте, при първия ни разговор казахте, че преди да направите дарение на манастира, искате да разберете какво мислят хората за него. Е, сега вече навярно знаете, че нашите монаси са си спечелили всеобщо уважение със своето благочестие и своята борба за разпространяване на правата вяра. Мога ли да се надявам на част от богатството, което донесохте от Светите земи?
Този път нямаш възможност да избегнеш неприятната тема. Какво ще отговориш на отец Фиделиус?