— Няма как, ще се наложи да съберем нов данък от бароните.
Кимваш. Очевидно се налага да го направите. Отбележи, че в близките дни касата на Алтасар ще се попълни с 1000 пиастри, от които половината веднага ще отидат за неотложни разходи, а с останалите 500 ще можеш да разполагаш както сметнеш за добре.
Отбележи също така, че губиш 10 точки популярност пред бароните. След това премини на 59.
43
Колко точки престиж си спечелил? Ако нямаш нито една, премини на 117.
От 1 до 10 — продължи на 80.
От 11 до 29 — прехвърли се на 21.
От 30 нагоре — попадаш на 35.
44
Завръщаш се в Алтасар, намираш здраво въже и се отправяш към Пеня алта заедно с Пако, който непрестанно се вайка и те уговаря да се откажеш от начинанието. Но ти вече си толкова разпален, че нищо не може да те спре. След като намираш мястото, прикрепваш въжето за една остра скала и започваш да слизаш надолу. Питаш се дали тъкмо към това гнездо не е идвал баща ти преди смъртта си.
Много скоро обаче ти хрумва друг, много по-сериозен въпрос — дали на свой ред няма да станеш жертва на Пеня алта. Спускането по отвесната скала е невероятно трудно. Въпреки въжето, на няколко пъти едва успяваш да се удържиш над бездната. А когато най-сетне достигаш целта, очаква те горчиво разочарование. Не намираш нищо, освен тясна издатина, върху която има прогнило, отдавна изоставено гнездо.
И ако слизането е било трудно, то катеренето обратно се оказва истински кошмар. Дланите ти са изранени до кръв от въжето, пръстите ти са безчувствени и всеки момент могат да престанат да ти служат. По някакво чудо успяваш да се добереш до върха на скалата, пропълзяваш на няколко крачки от ръба и се просваш върху студения камък.
Повече не желаеш и да мислиш за съкровището. Кой знае дали изобщо го има.
Премини на 292.
45
Изскачаш насред пътя. Четвъртият конник е усетил, че става нещо нередно и размахва тежка бойна секира, но ти ловко се гмуркаш под удара и го покосяваш с меча през гърдите. После веднага отскачаш настрани в очакване на петия.
Петият конник обаче се оказва много прозорлив или много страхлив, защото го чуваш, че вече препуска обратно. Добре, дотук съдбата те закриля. Двама противници по-малко. А останалите трима?
Обръщаш се рязко. Не, за щастие вече не са трима. Само един тъмен силует пристъпва насреща ти с вдигнат меч. Олюлява се — изглежда, че е замаян от падането. Без да му оставиш време да се опомни, започваш да нанасяш удар след удар. Противникът изглежда опитен и върти меча доста добре, но в момента просто не му достигат сили за друго, освен да парира твоите удари и крачка по крачка да отстъпва към гората. Отбраната му става все по-несигурна. Скоро няма да издържи и ще допусне грешката, която ще му струва живота. Но преди да се стигне дотам, човекът захвърля меча и побягва към гъсталака. Как ще постъпиш сега?
Ще го подгониш — мини на 275.
Ще го оставиш да избяга и ще се огледаш дали не те дебне някой друг от нападателите — прехвърли се на 194.
46
В крайна сметка вашето мнение надделява. Мърморейки недоволно, Родриго слиза от коня и се отправя към каруцата си. След малко тримата се заемате с трудната задача да навлечете тежките железни брони. Оръженосците ви помагат с похвално усърдие, но трябва да се затегнат толкова много кукички, ремъци и сглобки, че след половин час още сте към средата на работата.
И в този момент от гората с диви крясъци изскача отряд въоръжени мавритански конници.
Няма нищо по-безпомощно от един рицар с наполовина облечени доспехи. Нападението ви е заварило неподготвени. До тебе Пако рухва на земята, улучен от вражеска стрела. Хвърляш се към оръжието си, ала преди да го достигнеш, чуваш свистенето на крив сарацински меч… и в следващата секунда падаш край пътя с разсечена шия.
47
Хуан и Родриго остават да пренощуват в Алтасар, а докато ги изпращаш на сутринта, откъм кръстопътя се задава нов посетител — отец Фиделиус.
След предупрежденията на Естебан знаеш, че трябва да бъдеш внимателен с абата, затова го посрещаш най-любезно. Той също се държи подозрително учтиво, дълго се осведомява за здравето ти и изразява надежда, че раната върху лявата ти ръка не е сериозна. Разговорът на най-общи теми се проточва доста, докато накрая решаваш да запиташ какво го води насам.
Ако си обещал на отец Фиделиус да размислиш по въпроса за рубините, мини на 34.
Ако си дал подобно обещание за парчето от Светия кръст, продължи на 100.