Тя се втренчи във вуйчо му.
— Преди? Преди какво?
— Преди да извърши това, заради което би могъл да отиде в затвора — обясни вуйчо му с онзи любезен, прям, пъргав, невероятен тон, който придаваше не само аромат на прозрение, но и своего рода необоримо здравомислие и на най-фантастичната приумица.
— О! — възкликна тя. Втренчи се във вуйчо му. — А как ще бъде затворен? Поне доколкото разбирам от право аз: не можеш да вкараш никого в затвора само заради това, което възнамерява да стори. Пък и да може, брат ми просто ще даде на някой мемфиски адвокат двеста-триста долара и на другия ден ще бъде свободен. Не е ли така?
— Дали е така? — отвърна вуйчо му. — Интересно какъв къртовски труд ще трябва да положи този адвокат срещу триста долара.
— Това няма да помогне изобщо, нали? — продължи тя. — Изгонете го от страната.
— Да изгоня брат ви? — запита вуйчо му. — Къде? Защо?
— Престанете — рече тя. — Престанете. Нима не знаете, че ако имах при кого друг да отида, нямаше да бъда тук сега. Изгонете Себ… капитан Гуалдрес.
— Аха — каза вуйчо му. — Капитан Гуалдрес. Боя се, че емиграционните власти не притежават нито волята за успех, нито размаха на мемфиските тристадоларови адвокати. Ще трябва да минат седмици, че и месеци, додето го депортират, а ако вашите опасения са основателни, и два дни забавяне ще бъде много. Мислите ли, че брат ви ще стои със скръстени ръце през цялото време?
— Искате да кажете, че вие, околийският прокурор, не сте в състояние да го задържите някъде затворен, докато Себастиян напусне страната, така ли?
— Кого да задържа? Затворен къде?
Тя отмести поглед от вуйчо му, макар и без да направи никакво движение.
— Мога ли да запаля още една цигара? — попита.
Вуйчо му й предложи да си вземе от кутията на масата, поднесе клечка кибрит и тя се облегна обратно на стола, като засмукваше отривисто тютюневия дим и едновременно с това заговори, все още без да поглежда вуйчо му.
— Вижте — започна тя, — когато нещата между него и Макс се влошиха много и когато на края разбрах, че Макс го мрази толкова силно, че просто няма как от това да не излезе нещо лошо, аз придумах брат ми да се съгласи…
— … да пощади годеника на майка ви — допълни вуйчо му. — Вашия бъдещ втори баща.
— И така да е — отвърна тя през начесто изпусканите струи дим, хванала цигарата с два пръста, чиито нокти бяха оформени и лакирани. — Но между него и майка ми нямаше нищо установено, ако изобщо е имало нещо за установяване. Във всеки случай не мама бе човекът, който искаше да се установи каквото и да било за това, понеже… О, той винаги щеше да има конете или поне пари, та да купи нови, без значение коя от нас… — Продължи да пуши припряно, без да спира поглед нито на вуйчо му, нито някъде другаде. — И щом разбрах, че рано или късно Макс ще го убие, ако не се предприеме нещо, аз се спогодих с Макс да почака двайсет и четири часа, за да дойдем двамата при вас и да ви склоним да го върнете обратно в Аржентина…
— … където той нямаше да разполага с нищо друго освен с капитанската си заплата — добави вуйчо му. — И после вие щяхте да го последвате.
— Да — съгласи се тя. — Така е. Затова дойдохме при вас и тогава видях, че вие не ни вярвате и няма да си помръднете пръста, тъй че единственото, което успях да измисля, бе да накарам Макс заедно с вас да разбере, че и аз го обичам, след което очаквах той някак да реагира, та да повярвате, че не говори празни приказки. Макс така и стори, намеренията му са сериозни, той е опасен и вие трябва да ми помогнете. Трябва.
— Но и вие трябва да направите нещо — каза вуйчо му. — Трябва да почнете да говорите истината.
— Истината говоря.
— Но има още. На какво се дължи враждата между брат ви и капитан Гуалдрес? Обаче, както се казва, без да предъвквате нищо този път.
За секунда тя изгледа вуйчо му през буйните кълба тютюнев дим. Цигарата вече бе изгоряла съвсем, чак до лакираните й нокти.
— Прав сте — рече тя. — Не е заради парите. За него парите не означават нищо. Има достатъчно и за Се… за всички нас. Не е дори заради майка ми. Работата е там, че Себастиан винаги го побеждава. Във всичко. Себастиан дойде при нас, без да има даже личен кон, Макс наистина язди отлично, но Себастиан е по-добър от него, и то върху гърба на собствените му коне, същите коне, за които Макс знае, че Себастиан ще притежава, стига мама да отиде пред олтара и да каже „да“. Ученик като Макс Паоли не бе имал от години, ала един ден Себастиан хвана ръжена и в импровизирания двубой сполучливо парира два напада, след което Макс изтръгна гумения предпазител и с голо острие налетя срещу него, а Себастиан, използвайки ръжена като сабя, изби рапирата от ръката му, преди някой да успее да задържи брат ми…