Момичето Кейли се втренчи за около минута в момичето Харис — поглед прям, черноок, немигащ и доста хладен, — докато момичето Харис взе нова цигара от кутията, макар че този път никой не й запали.
После момичето Кейли отново погледна вуйчо му. Засега очите й не издаваха нищо. Бяха просто бдителни.
— Никога не го слагам — подхвана тя, — заради баща ми. Той няма добро мнение за Макс. И аз дори не мисля да задържам този пръстен — ще му го върна веднага, щом успея да го видя. Защото не смятам…
Момичето Харис издаде звук. На него не му прозвуча като възклицание, което тя би могла да усвои в швейцарски пансион. Момичето Кейли я удостои с още един от своите твърди, чернооки, изпитателни погледи. Ала очите й все още не издаваха нищо. После отново погледна вуйчо му.
— Не ми е криво за това, което той ми каза. Само че не ми хареса начинът, по който го каза. Може би за момента това бе единственият начин, по който можеше да го каже. Но той бе длъжен да е в състояние да измисли друг начин. Аз съвсем не се подразних заради това, че е почувствал необходимост да го каже.
— Ясно — рече вуйчо му.
— Тъй или иначе нямам нищо против, щом му се е наложило да го каже.
— Ясно — повтори вуйчо му.
— Но той не беше прав. Още от самото начало не беше прав. Той сам пръв каза, че сигурно ще е по-добре да не нося пръстена засега на места, където хората може го забележат. Дори не ми остана време да го предупредя, че ще се погрижа татко да ле разбере, че имам пръстена му…
Момичето Харис издаде пак същия звук. Този път момичето Кейли спря, плавно извърна глава и я изгледа в продължение на пет-шест секунди, докато момичето Харис седеше с незапалена цигара между пръстите си. После момичето Кейли отново погледна вуйчо му.
— Та именно той каза, че е по-добре да не се сгодяваме освен тайно. Тъй че, след като нямаше да бъда сгодена явно, не виждам причина защо капитан Голдез…
— Гуалдрес — поправи я момичето Харис.
— Голдез… — повтори момичето Кейли и продължи мисълта си: — или който и да е друг да не дойде у дома, да седне на нашия пруст и да разговаря с нас. Обичам да яздя коне без пришки от хамут, просто така, за разнообразие, та когато той докарваше кон и за мен…
— Как си могла да видиш в тъмното, че няма пришки? — запита момичето Харис.
Сега момичето Кейли все така плавно обърна към нея цялото си тяло и се втренчи в лицето и.
— Какво? Какво каза?
— Хей! — обади се вуйчо му. — Престанете!
— Ех, стари глупако — заговори момичето Харис. Дори не погледна вуйчо му. — Да не мислиш, че някъде ще се намери мъж освен такива като тебе, с единия крак в гроба, който всяка нощ да прекарва половината си време в самотна езда нагоре-надолу из пусто игрище за поло?
Тогава момичето Кейли тръгна. Запъти се бързо, като се приведе, вървейки, повдигна краищата на полата си, измъкна нещо от чорапа и спря пред стола и ако това, което бе извадила, беше нож, двамата с вуйчо му пак щяха да се намесят твърде късно.
— Стани! — каза тя.
— Какво? — попита този път момичето Харис и вдигна поглед, поднесла незапалената цигара пред устните си.
Момичето Кейли повече не продума. Само се залюля назад върху токовете си, гъвкава и също масивна, извъртя десница, а вуйчо му се спусна с вик: „Стой! Стой!“, но тя вече бе замахнала и удари момичето Харис през лицето и, наедно с цигарата и ръката, която я държеше — момичето Харис се разтърси на стола, после възобнови предишното си положение, между пръстите й увисна прекършена цигарата, на лицето й изби тънка дълга драскотина; сетне се появи и самият пръстен, претърколи се святкащ по предницата на нейното палто и тупна на пода.
Момичето Харис се втренчи за миг в цигарата. После отправи поглед към вуйчо му.
— Тя ми удари шамар!
— Видях — отвърна вуйчо му. — Тъкмо се канех сам да сторя същото…
Тогава той, Чарлз, скочи, налагаше се: момичето Харис излетя от стола, а другата вече отново се залюляваше на токовете си. Ала вуйчо му стигна пръв, добра се този път между тях и ги разблъска встрани, всяка с по една ръка, след което и двете отведнъж се разридаха, захълцаха точно като две тригодишни деца, хванали се за косите, докато вуйчо му ги погледа за момент, после се наведе и вдигна пръстена.
— Достатъчно — рече вуйчо му. — Престанете. И двете. Идете в банята и се измийте. Там, през онази врата. — Сетне, щом видя, че тръгват едновременно, бързо добави:
— Не заедно! Една по една. Вие първа. — Кимна към момичето Харис. — Ако искате стипца, има в шкафчето, страхувай се да не те хване бяс повече, отколкото само да вярваш, че съществува. Заведи я, Чик.
Но тя вече бе влязла в банята. Момичето Кейли стоеше и бършеше носа си с опакото на ръката, додето вуйчо му не й подаде носната си кърпа.