Знаеше какво означават тия думи: Преводът. Затуй дори не приближи прага на всекидневната. Вуйчо му пръв стана от масата, тъй че повече не го видя.
А и да не беше отишъл на кино, той, Чарлз, пак нямаше да види вуйчо си повторно тази вечер: нахрани се спокойно, тъй като имаше предостатъчно време, независимо от държането на вуйчо му — като че ли единствено вуйчо му желаеше да избегне съприкосновение с човечеството — сетне отново, без да бърза — все още разполагаше с доста време, — тръгна през студения ясен мрак към площада и кинотеатъра, без да знае какво ще гледа, без дори да го интересува; може би вървеше към поредния военен филм, ала и това даже нямаше значение: мислеше, спомняше си как някога гледането на военен филм трябва да е било, няма начин да не е било най-лошото нещо, което жаждата на сърцето е била принуждавана да изтърпи, само че в действителност не беше така, понеже между военния филм и световните събития на мис Хогънбек се простираше хилядократно умножено дори онова непостижимо разстояние, лежащо между световните събития на мис Хогънбек и сабята и пагоните на военно подготвителния корпус: мислеше колко добре би било, ако човечеството можеше да прекарва цялото си време в гледане на филми, тогава нямаше да има повече войни, нито пък сътворени от човека злини, само дето на хората не би се удало да гледат толкова дълго филми, тъй като скуката е човешко страдание, което киното не е в състояние да сломи, и всеки ще трябва да прекарва осем часа дневно с взор, вперен в екрана, защото са му необходими още осем часа за сън, а, както казва вуйчо му, единственото, на което, освен да спи, човек е способен да издържи в продължение на осем часа без прекъсване, е трудът.
И тъй той тръгна на кино. Ако не беше отишъл, нямаше да мине край денонощната гостилница, където видя, разпозна конския фургон, спрян до бордюра, вече празен, с освободени вериги и букаи, преметнати през страничните прегради, а след като обърна глава към прозорците на заведението, съзря и самия мистър МакКалъм, седнал на бара да вечеря с опрян до него масивен кривак от бял дъб, който винаги носеше със себе си, имаше ли работа със злонравни хайвани. И ако не му оставаха още петнайсет минути до ученическия час (не важеше само в събота и ако имаше увеселение), когато би трябвало да се е прибрал, той нямаше да влезе в гостилницата и да попита мистър МакКалъм на кого е продал коня.
Луната грееше сега на небосвода. Щом осветеният площад остана зад него, той можеше да наблюдава как косящите сенки на краката му разсичат отраженията на оголените клони, а после и на коловете от оградата, ала не за дълго, защото още в началото й се прехвърли вътре в двора, та да съкрати разстоянието. Тогава забеляза заслоненото сияние на настолната лампа зад прозореца на всекидневната и не ходом, тичешком се отправи, дори по-скоро бе повлечен нататък върху все още първичната вълна на учудването и недоумението и(най-вече, макар да не знаеше защо) на бързината, а инстинктът му подсказваше, че трябва да спре, да избегне, да се отстрани — всичко друго, но не и да пристъпи забраната, часа, ритуала на Превода, именуван от цялата фамилия с главно „П“ — Старият завет в интерпретация на класически гръцки език, както е бил преведен от своя изчезнал днес еврейски първоизточник, — с който вуйчо му се занимаваше вече двайсет години, с две години и няколко дни повече, отколкото той, Чарлз, беше живял, като се оттегляше веднъж седмично (а понякога и два, и три пъти, зависи колко неща се случат да го огорчат или обидят), затваряше вратата подире си и никой — мъж, жена, дете, клиент, дори доброжелател или приятел — не се осмеляваше да докосне дръжката на бравата, докато вуйчо му не я натисне от вътрешната страна.
И той, Чарлз, си представи как нямаше да обърне никакво внимание на тази приглушена светлина и на затворената зад нея врата, ако беше на осем вместо на осемнайсет години, и как, ако беше на двайсет и четири вместо на осемнайсет, изобщо нямаше да дойде тук сега само защото някакво деветнайсетгодишно момче си е купило кон. После помисли, че навярно би станало обратното: той щеше да бърза повече от всякога на двайсет и четири, а на осем хич нямаше и да припари насам, след като на осемнайсет знаеше всичко на всичко да бърза, да бъде припрян, да се учудва, понеже, за разлика от вуйчо му или не, неговата осемнайсетгодишна възраст тъй или инак не бе в състояние поне да почне да предугажда по какъв начин деветнайсетте години на Макс Харис се надяват да навредят или отмъстят някому дори с кон като този.