— Предупреден ли? — обади се той.
— Тъй го рече — отвърна вуйчо му, като седна, насочи мундщука на лулата към устата си и вече вадеше клечка кибрит от кутията на етажерката, тъй че самото запалване на лулата щеше да бъде чисто и просто продължение на завръщането му от вратата. — Лично аз бих го казал „заплашен“.
И той повтори и тази дума, навярно все още с полуотворена уста.
— Добре — рече вуйчо му, — а как би го казал ти тогава? — Драсна клечката кибрит и със същото движение на ръката си приближи пламъка до студената пепел в лулата, като довърши фразата си с мундщук в уста, зад безформената мъгла от тютюнев дим, та затуй трябваше да минат секунда-две, преди да разбере, че за пушене не му е останало друго освен горящата клечица, която после пусна в пепелника, и с другата ръка направи хода, който без съмнение бе обмислил доста преди да се почука на вратата, когато закъсня или най-малкото се забави да отговори, да каже поне „влез“. Премести фигурата, без дори да хвърли поглед на дъската, придвижи напред пешка, тъй че застраши неговия — на Чарлз — топ със своя офицер — ход, за който вуйчо му навярно бе убеден още преди даже да го замисли, че той. Чарлз, е пропуснал да предвиди — и сетне се отпусна на стола с издълженото си живо лице и буйни, преждевременно побелели коси, със своята емблема „Фи Бета Капа“ и лула за десет цента от царевичен кочан, с костюм, който имаше вид, сякаш е спал всяка нощ от деня на покупката му с него, и рече: — Играй.
Ала той, Чарлз, не беше толкова глупав, макар устата му да бе полуотворена. В същност той не бе истински изненадан, след като премина първоначалното му смайване от онова нахлуване, ненадейно и безцеремонно в този час, тъй късно вечерта и в този студ, момчето несъмнено бе привело насила сестра си през входната врата, без да си прави труд да позвъни или почука, сетне бе прекосило чуждия вестибюл, който, ако изобщо някога е виждал, трябва да е било преди седемнайсет-осемнайсет години, като пеленаче, за да стигне до непознатата врата, и този път да похлопа, но без да дочака отговор, и да влезе в стая, където, доколкото знаеше (или въобще го бе грижа), неговата майка — на Чарлз — би могла да се съблича преди лягане.
Онова, което го изненада, беше вуйчо му — този речовит и словоохотлив човек, който говореше толкова много и тъй щедро, особено за неща, които изобщо не го засягаха, той действително бе двойствена личност: от едната страна — юристът, областният прокурор, способен да ходи, диша и измества определено количество въздух; и от другата — бъбривият лек глас, толкова бъбрив и лек, сякаш няма никаква връзка с реалността, и чуе ли го човек, все едно слуша даже не измислица, а истинска литература.
Все пак двама непознати влетяха не само в неговия дом, но и в личните му покои, изложиха първо една безапелационна заповед, сетне — заплаха и на края изхвръкнаха обратно, а вуйчо му спокойно се върна към преустановената партия шах и недопушената лула и извърши заплануван ход, като че не само не бе забелязал да е имало прекъсване, но и действително не бе прекъсвал играта. От всичко, което би могло да достави на вуйчо му гориво и простор за приказки през останалата нощ, от всички възможни неща, които не бе изключено да проникнат в тази стая от най-затънтените краища на цялата страна, това най-малко го засягаше: домашните затруднения или безизходици, или разправии на семейство, домакинство, отдалечено на шест мили извън града, чиито четирима членове, или поне обитатели, едва ли имаше и дузина хора в околията да ги познават по-добре, отколкото се изисква за размяна на поздрав по улицата — богатата вдовица (милионерка, уточняваше мълвата), макар и доста повехнала, все още доста хубава жена, наближила четирийсетте, двете разглезени деца, ненавършили още пълнолетие с разлика във възрастта една година, и аржентинският армейски капитан, гостът на дома — и четиримата напомняха за реквизитни герои от четиво с продължение в снобско списание, та чак до чуждестранния зестрогонец.
Ето защо (и може би наистина тази бе причината, макар че щеше да е нужно повече от невероятната мълчаливост на вуйчо му, за да се убеди той, Чарлз, че е така) наистина не бе потребно вуйчо му да говори за това. Защото в продължение на двайсет години, още преди да се появят децата, камо ли нещо, привлекателно за чуждестранния зестрогонец, околията наблюдаваше развитието на тази история, както абонатите четат, очакват и следят поредния подлистник със серийното четиво.
Този период — двайсетте години — се отнасяше преди времето и на Чарлз. Въпреки това спадаше и към него — той го бе получил в наследство, наследил го бе на свой ред, както щеше да наследи на свой ред от майка си и баща си, наследили също на свой ред лавицата с книги в стаята точно срещу вестибюла, погледнато от помещението, където седяха сега с вуйчо му, съдържаща не само издания, които дядо му бе предпочел или наследил на свой ред от баща си, но и такива, избрани и купени от баба му при пътуванията на всеки шест месеца до Мемфис — тъмно подвързани томове от дните преди появата на пъстроцветните обложки, с изписани на форзаца име и адрес на баба му, а дори и тези на магазина или книжарницата, откъдето ги е купувала, плюс дата от деветдесетте години на миналия век и началото на днешния, означена с нейния избледнял ученически почерк на млада жена, томове, които са били разменяни, давани за прочит и връщани на собственика им, за да бъдат предмет на обсъждане в най-значителните доклади, изнасяни при поредната сбирка на литературните дружества, и чиито пожълтели страници дори след четирийсет и петдесет години продължаваха да носят отпечатъка, оставен от затиснати между тях, отдавна изчезнали цветя, през които прозираха раздвижените в церемониални жестове сенки на мъже и жени, дали кръщелни имена на цяло едно поколение Клариси, Юдити и Маргарити, Елмоси, Роланди и Лотари: жени, които винаги са били дами и мъже, които винаги са били храбри, те се появяваха, озарени в своего рода безсмъртна лунна светлина, без страдание и без родилна болка, без обезобразяване до смърт, без леш, тъй че човек би могъл да поплаче с тях, без да е необходимо да страда и скърби, да ликува с тях, без да е необходимо да побеждава и тържествува.