— Не надскачайте! — припомни крадецът.
Не думай, помисли си тя. Като че вече не научих този урок.
Вторият скок бе по-лесен, а третият още повече. Скоро тя влезе в ритъм и се движеше надолу по стълбите с бърза крачка, следвайки Ройс, който почти танцуваше. Почти бяха стигнали дъното, когато крадецът спря.
— Продължавайте — каза й той. — Спрете на последното стъпало и ме чакайте там.
Тя кимна, докато той свали въжето от рамото си и започна да го връзва за стъпалото, на което стоеше. Ариста продължи да скача надолу, напомняйки си да не бъде прекалено уверена. Когато стигна до началото на стълбището, увереността бързо я напусна. Зеещата дупка, която изчезваше в мрак, бе достатъчна, за да я хвърли отново в ужас.
— Е, принцесо! — обади се джуджето. То стоеше в коридора при отворената врата, хилейки се и разкривайки пожълтелите си зъби. — Наистина не очаквах да те видя отново. Къде е крадецът? Намери ли смъртта си на дъното?
— Отвратителен малък звяр! — изкрещя тя.
Кулата се размести още веднъж. Треперенето й накара Ариста да залитне на стъпалото и сърцето й да забие силно от страх. Облаци прах и каменни късове се посипаха, трополейки по стъпалата и стените. Ариста се сви, прикривайки глава с ръце, докато треперенето спря и отломките се уталожиха.
— Тази стара кула почти е готова да падне — злорадно обяви джуджето. — Колко жалко да си толкова близо до безопасността и все пак тъй далеч. Ако само беше жаба, би могла да прескочиш. Но сега не разполагаш с изход.
Намотка въже падна отгоре. Завързано за стъпало, въжето се поклащаше между принцесата и джуджето. Ройс се спускаше като паяк по крехката нишка. Когато се изравни с Ариста, той спря и започна да се люлее.
— Ето това вече е впечатляващо! — възкликна джуджето и кимна, изразявайки одобрението си.
Ройс се приземи на стъпалото до Ариста и върза въжето около кръста си.
— Трябва само да се залюлеем. Просто се дръжте за мен.
Принцесата с радост обви ръце около раменете на крадеца и стисна здраво: колкото от страх, толкова и за безопасност.
— Можехте и да успеете — каза джуджето. — За което имате уважението ми, но трябва да разберете, че си пазя репутацията. Не мога да позволя някой да се разхожда насам-натам, хвалейки се, че се е отървал от мой капан.
И то рязко затвори вратата.
Ейдриън чу звука на рог, докато се бе изправил срещу Брага в коридора на кралските покои.
— Струва ми се, че Уайлин и стражите ще се позабавят малко — каза, подигравайки се на ерцхерцога. — Подозирам, че началникът си има по-важна работа от това да се занимава с капризите на граф от Уоррик, когато замъкът е нападнат.
— Жалко за теб, защото вече не мога да си позволя лукса да те държа жив — рече Брага, хвърляйки се в атака още веднъж.
Замахна към Ейдриън със светкавични разсичания. Ейдриън танцуваше надалеч, отстъпвайки все по-надолу и по-надолу по коридора. Ерцхерцогът демонстрираше отлична форма, тежестта му бе пренесена на задния крак, докато само пръстите на предния докосваха земята; с изправен гръб, изпъната въоръжена ръка и другата повдигната в грациозна извивка. Дори пръстите на свободната му ръка бяха елегантно свити, като че държеше невидима чаша с вино. Дългата му черна коса, сред която се виждаха сребърни жилки, се сипеше до раменете му, а по лицето му нямаше и следа от изпотяване.
Обратно, Ейдриън действаше тромаво и неуверено. Меленгарският меч далеч отстъпваше на което и да е от собствените му остриета. Върхът потрепваше, докато той се опитваше да го държи стабилно с двете си ръце. Отстъпваше назад, стараейки се да поддържа разстояние между двамата.
Ерцхерцогът се стрелна отново. Ейдриън парира и сетне се гмурна покрай него, избягвайки на косъм контраудар, врязал се в стенен свещник. Възползва се от възможността да се втурне по коридора и да се вмъкне в параклиса.
— На криеница ли ще си играем сега? — предизвика го Брага.
Брага влезе и бързо пристъпи до олтара, където стоеше Ейдриън. Когато ерцхерцогът замахна към него, Ейдриън отстъпи, приклекна, за да избегне помитащ удар, сетне отскочи от разсичане. Атаките на Брага рикошираха в статуите на Новрон и Марибор, отсичайки три божествени пръста. Сега Ейдриън стоеше пред дървения аналой и очакваше следващата атака на ерцхерцога, като не го изпускаше от очи.
— Толкова поетично от твоя страна да умреш в същата стая като краля — каза Брага. Замахна отдясно и Ейдриън отрази удара. Брага се завъртя на задния си крак и размаха меча си над главата в мощен насочен надолу удар. Очаквайки и разчитайки на тази атака, Ейдриън се гмурна и се плъзна по корем по излъскания мраморен под към вратата на параклиса.