Изправи се на крака и се обърна. Ударът на Брага бе разцепил вертикалния фладер на аналоя. Бе замахнал толкова силно, че мечът се беше заклещил в дървото и ерцхерцогът се мъчеше да го изтегли. Ейдриън затича към вратата, измъкна се, затвори я и я залости с меча си.
— Това ще те позабави — каза си Ейдриън, спирайки да си поеме дъх.
— Малкият червей! — изсъска Ариста през зъби.
Кулата се разклати отново и този път се посипаха по-големи парчета. Един каменен блок се понесе към дъното, събаряйки стъпало само на няколко фута от тях. И двете са разбиха на късове при удара и полетяха в пропастта. Със загубата на тези блокове, кулата започна да се изкривява и срутва.
— Дръжте се! — изкрещя Ройс, докато се отблъскваше от стъпалото. Двамата прелетяха над дупката до вратата. Той се хвана за голямата желязна халка и двамата застанаха на ръба на рамката.
— Заключил е — уведоми я Ройс. Прокара една ръка през халката и откачи шперцовете от колана си. Започна да обработва ключалката със свободната си десница. Дълбок тътен се разнесе из замъка и внезапно вързаното около крадеца въже се разхлаби. Той пусна инструментите и изтегли кинжала си. Преряза въжето точно когато стъпалото, към което бе вързано, ги подмина. Сега се срутваше остатъка от кулата.
Ройс заби кинжала си дълбоко в дървената врата, за да си осигури още една опора. Издълбаните от джуджето стени се разпръснаха на късове, летящи във всички посоки. Камък и скала ги засипваше, докато Ройс и Ариста се свиваха под мизерната защита на рамката.
Голям колкото юмрук камък удари Ариста по гърба. Тя изгуби крехкото си равновесие и изкрещя, докато политаше надолу. Ройс моментално я сграбчи. Посягайки наслуки, бе хванал роклята и значителна част от косата й.
— Не мога да ви задържа! — изкрещя той. Уви крака около нея и увисна единствено на ръката, прокарал през халката на вратата. Пръстите на принцесата бясно се опитваха да се вкопчат в тялото му, докато най-сетне намериха колана.
Ройс бе временно заслепен от облак прах и разбит камък. Когато облакът се уталожи, крадецът откри, че висяха на ослепителната слънчева светлина в това, което сега беше външната стена на централната кула. Останките паднаха в рова, натрупвайки камара натрошени скали седемдесет фута под тях. Събралата се за делото тълпа закрещя и ахна, като ги сочеше.
— Това е принцесата! — извика глас.
— Можете ли да достигнете ръба? — попита Ройс.
— Не! Ако се опитам, ще падна. Не мога…
Ройс я усети да се изплъзва отново и се опита да затегне краката си, но знаеше, че това няма да е достатъчно.
— О, не! Пръстите ми… изплъзвам се!
Прокараната през халката ръка извиваше лошо рамото му. Роклята и косата на Ариста бавно се изсулваха от десницата му. Принцесата отново се плъзгаше надолу, скоро щеше да я изпусне съвсем. Ройс усети подръпване. Вратата се отвори и силна ръка се протегна и сграбчи Ариста.
— Хванах ви — каза Ейдриън, докато издърпваше девойката. Сетне разтвори широко вратата, с което придърпа Ройс в коридора.
Лежаха на пода изтощени и покрити с парченца скали. Ройс се изправи на крака и отупа дрехите си.
— Помислих си, че я усещам да се отключва — каза, докато прибираше кинжала си от вратата.
Ейдриън стоеше на прага, гледайки чистото синьо небе.
— Ройс, харесва ми как си декорирал мястото.
— Къде е джуджето? — попита Ройс, оглеждайки се.
— Не го видях.
— Ами Брага? Не си го убил, нали?
— Не. Заключих го в параклиса, но няма да е за дълго. Което ми напомня, би ли ми заел меча си? Ти така или иначе няма да го използваш.
Ройс му подаде фалкиона, който бе част от дегизировката като страж. Ейдриън взе оръжието, извади го от ножницата и го претегли в ръка.
— Казвам ти, тези мечове са отвратителни. Тежки са и балансирани колкото пикаещо трикрако куче — сетне погледна към Ариста и каза: — Извинения, Ваше Височество. Как сте, принцесо?
— Вече съм много по-добре — тя се изправи на крака.
— За протокола, квит сме, нали? — попита я Ройс. — Вие ни измъкнахте от затвора и отървахте от ужасна смърт, а сега ние ви спасихме.