— Добре — съгласи се тя, почиствайки раздраната си рокля от прахта. — Но бих искала да изтъкна, че моето спасяване не включваше такова близко запознанство със смъртта — тя прокара пръсти през косата си. — Това наистина болеше.
— Падането щеше да боли още повече.
От коридора се разнесе силно прогърмяване.
— Трябва да вървя — каза им Ейдриън. — Негова светлост се е измъкнал.
— Внимавай — извика Ариста подире му, — той е прочут фехтовчик!
— Омръзна ми да слушам за това — изръмжа Ейдриън, докато затича обратно по коридора. Не бе отишъл далеч, когато Брага се появи иззад ъгъла.
— Значи я измъкнахте! — изкрещя той. — В такъв случай ще трябва да я убия лично.
— Страхувам се, че първо ще трябва да се справиш с мен — каза му Ейдриън.
— Това няма да е проблем.
Ерцхерцогът нападна Ейдриън, замахвайки яростно към него. Побеснелият Брага го засипа с удари. Ейдриън се опитваше да отрази ожесточените атаки, които следваха толкова бързо, че въздухът свистеше. С изписана на почервенялото си лице омраза, канцлерът продължаваше да засипва Ейдриън с атаки.
— Брага! — изкрещя Олрик от дъното на коридора.
Ерцхерцогът се обърна задъхан.
Ейдриън видя принца, застанал в далечния край на коридора. Бе облечен в броня и бял плащ, обагрен с кръв. Ръката на Олрик почиваше на дръжката на прибрания меч, а до него бяха Пикърингови и сър Ектън. Всеки от тях имаше сериозно и мрачно изражение.
— Свали оръжието! — нареди принцът с мощен глас. — Всичко свърши. Това е моето кралство!
— Дребно малко същество! — изруга Брага. Остави Ейдриън и закрачи към принца. Ейдриън не го последва. Вместо това се присъедини към Ройс и принцесата, за да наблюдава.
— Нима мислиш, че целта ми беше скъпоценното ти дребно кралство? — изрева Брага. — Това ли си мислиш? Опитвах се да спася света, глупци! Погледнете тоя червяк-принц! — обърна се и посочи Ариста. — И нея също! Те не са човеци, подобно на баща си! — с все още почервеняло лице Брага продължи да се приближава към Олрик.
— Вие може и да искате боклуци да ви управляват, но не и аз! Не и докато това тяло още си поема дъх!
Брага се втурна напред, вдигайки меча си в движение. Когато Олрик се озова в обхвата му, замахна надолу. Преди принцът да може да реагира, атаката бе отбита. Елегантна рапира пресрещна острието на Брага. Граф Пикъринг задържа меча на Брага във въздуха, докато сър Ектън отвеждаше принца в безопасност.
— Виждам, че този път си носиш меча. Значи този път няма да има оправдания, мили ми графе — каза Брага.
— Няма да има нужда от такива. Ти си предател към короната и в памет на моя приятел Амрат, ще сложа край на това.
Остриетата проблеснаха. Пикъринг бе не по-малък майстор на фехтовката от Брага и двамата се движеха елегантно, а мечовете като че бяха продължение на телата им. Моувин и Фанън се втурнаха напред, но Ектън ги спря:
— Тази битка е на баща ви.
Пикъринг и Брага се биеха с намерението от двубоя да остане само един оцелял. Удари се стрелваха по-бързо, отколкото окото можеше да проследи, смъртоносните остриета пеейки едно на друго, сблъсквайки се в хор. Невероятно лъскавото острие на рапирата на Пикъринг отразяваше слабата светлина в коридора и сияеше, стрелвайки се във въздуха. Проблясваше и сипеше искри, когато стомана срещнеше стомана.
Брага се хвърли, леко разрязвайки страната на Пикъринг и при обратния замах го удари плитко през гърдите. Пикъринг едва блокира второто намушкване с бързо париране, което му позволи да отправи удар над главата. Брага издигна меча си, за да отбие, но Пикъринг не обърна внимание на защитата. Той замахна надолу бързо и силно, стрелвайки светлина от меча си.
Ейдриън инстинктивно се сви. Високият, пресилен удар щеше да остави Пикъринг уязвим за фатален контраудар от Брага. Тогава мечовете се сблъскаха. Проблесна ярка искра, докато острието на Пикъринг разряза меча на Брага на две. Ударът на графа продължи необезпокояван към гърлото на ерцхерцога. (Без)Глав(н)ият канцлер се строполи на колене, а главата му тупна на фут от него.
Моувин и Фанън отърчаха при баща си, сияещи с очевидна гордост и облекчение. Олрик изтича при сестра си, която стоеше между двамата крадци.
— Ариста! — изкрещя той, докато я прегръщаше. — Благодаря на Марибор, че си добре!
— Не си ми сърдит? — запита тя, докато се отделяше от него с изненада в гласа.