— Няма ли някакъв начин да го хвърля в тъмницата, дори и за няколко дни? — Олрик попита Пикъринг. — Може би да го обвиня в шпионаж?
Преди Пикъринг да отговори, епископ Салдур се намеси:
— Графът е твърде прав, Ваше Височество. Всеки акт на враждебност към Белънтайн би бил приет от крал Етелред като проява на война срещу Чадуик. Помислете как бихте реагирали, ако граф Пикъринг бъде обесен в Акуеста. Етелред би се поколебал колкото вас. Освен това графът само се перчи. Той е млад и просто се опитва да звучи важно. Простете младостта му. Нима вие не сте правили грешки в преценката си?
— Може би — промърмори Олрик. — И все пак подозирам, че змията не планира нищо добро. Ще ми се да имаше някакъв начин да му дам урок.
— Ваше Височество? — запита Ейдриън, спирайки го. — Ако не възразявате, Ройс и аз имаме приятели в града, които бихме желали да нагледаме.
— Да, разбира се, вървете — отвърна Олрик. — Но още не сме уредили плащането. Направихте ми голяма услуга — каза, поглеждайки нежно към сестра си. — Настоявам да спазя думата си. Назовете цената си.
— Ако не представлява проблем, ще обявим това по-късно — каза Ройс.
— Разбирам — принцът прояви оттенък на загриженост. — Но се надявам, че ще бъдете разумни в исканията си и няма да банкрутирате кралството.
— Трябва да говориш пред съда — каза Пикъринг на Олрик.
Олрик кимна и заедно с Ариста заслизаха по стълбите. Пикъринг остана с двамата крадци.
— Мисля, че има шанс хлапето да стане добър крал — каза той, щом принцът се отдалечи достатъчно. — Преди имах известни съмнения, но той изглежда се е променил. По-сериозен и по-уверен е.
— Значи мечът в крайна сметка е вълшебен? — Ейдриън посочи към рапирата.
— Моля? — Пикъринг погледна към висящото на бедрото му острие и се ухили. — Нека кажем, че ми дава преимущество по време на битката. Това ми напомня, защо се оставяше на Брага да те победи?
— Какво имате предвид?
— Видях ви да се биете, когато се появихме. Стойката ти бе защитна, всичките ти удари: отбивания и блокове. Не атакува нито веднъж.
— Бях изплашен — излъга Ейдриън. — Брага бе спечелил прекалено много награди, а аз нямах нито една.
Пикъринг изглеждаше объркан.
— Но тъй като не си благородник, ти нямаш право да участваш в турнири.
Ейдриън сви устни и кимна.
— Сега като го споменавате, предполагам сте прав. Най-добре се погрижете за тези рани, Ваша светлост. Кървите върху прекрасната туника.
Пикъринг погледна надолу и изглеждаше изненадан да види разреза, който Брага му бе нанесъл през гърдите.
— О, да, това няма значение. Туниката така или иначе е разрушена от срязването, а кървенето изглежда е спряло.
Моувин се завърна и отиде при тях. Застана до баща си и го прегърна през кръста.
— Организирах войници, които да търсят джуджето, но засега неуспешно — въпреки лошите новини, той се усмихваше.
— Защо си се ухилил така? — запита баща му.
— Знаех си, че можеш да го надвиеш. По едно време се съмнявах, но дълбоко в себе си знаех.
Графът кимна и замислено изражение изгря на лицето му. Погледна към Ейдриън.
— След толкова години на съмнение, бе проява на съдбата да получа възможността да победя Брага, особено пред очите на синовете си.
Ейдриън кимна и се усмихна:
— Истина е.
Настъпи пауза, през която Пикъринг изучаваше лицето му и сетне постави ръка на рамото на Ейдриън.
— Да си призная, радвам се, че не си благородник, господин Ейдриън Блекуотър, наистина се радвам.
— Идвате ли, Ваша светлост? — запита сър Ектън и Пикърингови се оттеглиха.
— Не си щадил Брага, за да може Пикъринг да го убие, нали? — запита го Ройс, когато двамата останаха сами в коридора.
— Разбира се, че не. Въздържах се заради смъртното наказание за убийството на благородник от обикновен човек.
— Знаех си — Ройс звучеше облекчен. — За миг си помислих да не си се прекачил от каруцата на добродетелта във водачество на целия керван.
— Аристократите може и да изглеждат дружелюбни, но ако го бях убил, можеш да бъдеш сигурен, че нямаше да ме потупат по гърба и да кажат „Добра работа!“, въпреки че и те го искаха мъртъв. Не, най-добре е да се отбягва убийството на благородници.
— Поне не и пред свидетели — добави Ройс с широка усмивка.