Докато се отправяха извън замъка, чуха гласа на Олрик да отеква:
— … бе изменил на короната и е отговорен за убийството на баща ми. Опита се да ме убие и да екзекутира сестра ми. Ала благодарение на мъдростта на принцесата и героизма на други, днес аз стоя пред вас.
Това бе последвано от аплодисменти и овации.
Глава 10
Денят на коронацията
Седемдесет и девет души бяха умрели, а над двеста носеха рани от това, което се прочу като Битката за Медфорд. Навременната атака на гражданите при портата бе ускорила влизането на принца в града и вероятно спасила живота му. Щом като новините за завръщането на Олрик се разнесоха, всяка съпротива приключи. Това възстанови мира, но не и реда. Няколко часа след битката скитащи банди се възползваха от възможността да обират магазини и складове, главно по брега на реката. Обущар умря, защитавайки работилницата си, а кошничар бе пребит лошо. В добавка към всеобщите кражби, шерифът, двамата му помощници и лихвар бяха убити. Мнозина виждаха в това разчистване на стари сметки. Убийците така и не бяха идентифицирани, а никой не си даваше зор да търси обирджиите. Накрая нямаше и един арестуван; бе достатъчно, че насилието свърши.
Повечето от падналия по време на битката сняг се бе стопил през следващите няколко дни, оставяйки само скрити в сенките мръсни ивици. Но времето си оставаше студено. Официално бе дошъл краят на есента и зимата бе пристигнала. Тиха тълпа стоеше изложена с часове на вледеняващите ветрове пред кралската крипта, докато изваждаха тялото на Амрат за официалното държавно погребение. Мнозина други бяха погребани този ден. Погребенията позволиха на града да се пречисти от скръбта и бяха последвани от едноседмичен жалеен период.
Сред мъртвите бе Уайлин, придворният началник стража на Есендън. Бе паднал, докато ръководеше защитата на портата. Така и не се разбра дали е бил предател или просто заблуден от лъжите на ерцхерцога. Олрик прие второто и нареди да го погребат с пълни почести. Мейсън Грамън бе мъртъв, но Диксън Тафт, управител на „Розата и бодилът“ загуби само дясната си ръка над лакътя. Той, както и мнозина други, биха напуснали този свят, ако не бяха усилията на Гуен ДеЛанси и момичетата й. Оказа се, че от проститутките стават отлични медицински сестри. Онези осакатени и ранени, които нямаха близки, които да се грижат за тях, изпълваха публичния дом със седмици. Когато в замъка разбраха за това, им изпратиха храна, лекарства и чаршафи.
Из Меленгар се разнесоха новините за героичното поведение на Олрик при портите. Как оцелял в облака от стрели, за да хвърли храбро шлема си и да ги предизвика отново — от това ставаха чудесни кръчмарски истории. Малцина бяха имали високо мнение за сина на Амрат преди битката, но сега в многобройни очи той стана герой. След няколко дни из таверните започна да се разпространява и една друга история. Тази чудата небивалица разказваше как двама престъпници, несправедливо обвинени в убийството на краля, се измъкнали от ужасяваща смърт като отвлекли принца. Историята биваше украсявана при всяко следващо разказване, докато накрая същите крадци бяха тръгнали на безгрижно пътешествие в провинцията с престолонаследника, връщайки се точно навреме, за да спасят принцесата от кулата, секунди преди срутването. Някои дори твърдяха, че помогнали на крадците да спасят принца от крайпътна екзекуция, а други настояваха, че лично видели принцесата и един от престъпниците да висят на кулата след сриването й.
Въпреки старателните търсения, отнелото живота на краля джудже изчезна. Олрик разлепи обявления за награда от сто златни тенента на всеки кръстопът и по всички кръчми и църкви в кралството. Патрули не оставиха необходен друм, претърсвайки плевни, складове, мелници и дори под мостовете, ала не го откриха.
След траурната седмица започна работата по възстановяването на замъка. Отломките бяха разчистени и архитектите изчислиха, че ще им е нужна поне година, за да възстановят кулата. Макар пряпорецът със сокола да се развяваше над замъка, принц Олрик не се показваше много в града. Той оставаше изолиран в управленческите зали, затрупан със стотиците си задължения. Граф Пикъринг (със синовете си) остана в замъка в качеството на съветник. Той помагаше на младия принц да заеме бащината си роля.
На месечината от погребението на крал Амрат бе проведена коронацията на принца. По това време снеговете се бяха завърнали и градът беше отново побелял. Всички дойдоха на церемонията, но само малка част можаха да се поберат в Мареската катедрала, където се състоя коронацията. Болшинството съзря новия си крал си само за малко, докато той се връщаше в замъка в открита карета или докато стоеше на балкона под съпровода на тромпети.