— Странен мъж си ти, Ройс Мелбърн. Понякога се чудя дали изобщо те познавам.
Ройс поспря и сетне каза тихо:
— Вече ме познаваш по-добре, отколкото някоя жена би трябвало; повече от безопасното и за двама ни.
Гуен отново пристъпи към него, заледената земя прохрускваше под токчетата й, очите й преливаха с молба.
— Бъди внимателен.
— Винаги съм.
Отдалечи се с разпилявано от вятъра наметало. Тя го проследи с поглед, докато той изчезна в сенките.
Глава 3
Конспирации
Развятото на най-високата кула знаме с коронован сокол оповестяваше присъствието на краля в замъка Есендън. Този замък бе седалището на властта за кралство Меленгар — не особено силна или голяма, но стара и почитана монархия. Замъкът, внушителна структура със сиви стени и кули, се намираше в центъра на столицата Медфорд, формирайки средищна точка за четирите различни зони: Площад на благородниците, улица Занаятчийска, Народен квартал и Долен квартал. Подобно на повечето градове в Аврин, Медфорд бе защитен с крепостен зид. Но замъкът също имаше свои стени, които го отделяха от града. Тази вътрешна преграда, увенчана с назъбен парапет, където зад каменните зъбери бдяха опитни стрелци, не обхващаше замъка изцяло. Вместо това се свързваше с голяма, застрашителна кула, която охраняваше тила. Височината на кулата и дълбокият заобикалящ основата ров пазеха добре дома на краля.
През деня количките на търговците се търкулваха до крепостните стени и обграждаха вратата от двете страни, оформяйки палатков град от оживени производители, артисти и лихвари, които търгуваха с обитателите на замъка. Вълната от местна търговия се отдръпваше по залез-слънце, тъй като през нощта на гражданите се забраняваше да се доближават на повече от петдесет фута от стената. За прилагането на забраната се грижеха кралските арбалетчици, обучени да стрелят на месо по прекалено доближилите се. Стражи по двойки обхождаха замъка, облечени в ризници от метални брънки и стоманени шлемове със сокола на Меленгар. Разхождаха се непринудено, с пъхнати в колана палци — и често обсъждаха теми извън службата.
Ройс и Ейдриън изучаваха патрулирането на часовоите около час, преди да се отправят към задната част на централната кула. Точно както ДеУитт бе обяснил, немарливи градинари бяха оставили паяжина от дебели лозя да се обвива нагоре по камъните. За съжаление не достигаше до прозорците. В ледената нощ на късната есен, преплуването на рова ги вледени до костите. Бръшлянът обаче се оказа благонадежден и изкачването им бе като по стълба.
— Вече зная защо ДеУитт не е искал да го стори сам — прошепна Ейдриан, докато висяха на бръшляна. — След потапянето в тази вода, ми се струва, че ако падна, ще се натроша на късчета.
— Представи си колко нощни гърнета се изпразват ежедневно в него — вметна Ройс, докато вбиваше малък клин с халка между два каменни блока.
Ейдриън погледна нагоре към многото прозорци, които вероятно принадлежаха към спални. Потръпна от заключението:
— Можех да мина и без това разяснение — измъкна ремък от раницата си и го прикрепи към халката на клина.
— Опитах се да отвлека вниманието ти от студа — рече Ройс, забивайки друго острие.
Макар досаден и напрегнат, процесът бе изненадващо бърз и скоро достигнаха най-долния прозорец — преди стражите да са приключили обиколката си. Ройс опита капака, който се оказа отворен в съответствие с обещаното. Отвори го съвсем леко и надникна вътре. След миг се покатери и махна на Ейдриън.
Легло с червен балдахин заемаше средата на една от стените. Скрин и леген за миене стояха до него. Мебелировката се изчерпваше със семпъл дървен стол. Скромен гоблен, изобразяващ преследващи елен хрътки, покриваше срещуположната стена. Всичко бе спретнато, но стерилно. Нямаше ботуши до вратата, нито гънки по завивките. Стаята бе неизползвана.
Ейдриън остана мълчаливо до прозореца, докато Ройс се отправи към вратата. Гледаше как краката на крадеца опитват пода, преди да отпусне тежестта си. Ройс бе споменавал как веднъж при един обир пропаднал от тавана, защото случил на слаба дъска. Подът тук бе каменен, но дори камъните понякога изронват хоросана си или прикриват капани. Ройс стигна до вратата, където приклекна и се заослушва. Направи знак за ходене с ръката си, сетне започна да брои на пръсти. Имаше пауза, сетне повтори сигнала. Ейдриън прекоси стаята на свой ред и двамата почакаха няколко минути в мълчание.