Ройс повдигна мандалото с обвитите си в ръкавици ръце, но не отвори вратата. Ясно доловиха тежкия екот на ботуши върху камък, първо един чифт, после друг. Ройс открехна вратата с отслабването на стъпките и надникна. Залата бе празна.
Пред тях лежеше тесен коридор, осветяван нарядко от факли, чиито пламъци хвърляха мъждукаща илюзия за движение по стените. Влязоха в залата, тихо затвориха вратата и бързо преминаха около десетина метра до украсена с позлатени панти и метална ключалка двойна врата. Ройс опита да я отвори и поклати глава. Коленичи и извади малък комплект инструменти от торбичката на колана си, докато Ейдриън се отдалечи в другия края на залата. От мястото, където стоеше, можеше да вижда коридора в двете посоки, както и част от десните стълби. Бе подготвен за всякакви неприятности, които пристигнаха по-рано от очакваното.
По коридора се разнесе шум и Ейдриън дочу слабото потракване на токове. Все още на колене, Ройс обработваше ключалката, докато стъпките се засилваха. Ейдриън премести ръка на дръжката на меча, когато крадецът най-сетне тихо отвори вратата. Доверявайки се на късмета си, двамата се шмугнаха вътре. Ройс тихо затвори портата и стъпките отшумяха без да спират.
Намираха се в кралския параклис. Купища свещи горяха във всеки край на стаята. Поддържайки великолепен сводест таван, мраморни колони се издигаха в центъра на стаята. Четири реда дървени пейки обграждаха главната пътека.
Петолистни декорации и ажурни орнаменти, характерни за нифронската църква, украсяваха стените. Алабастрови статуи на Марибор и Новрон стояха зад олтара. Новрон, изобразен като силен, красив мъж в разцвета на силите си, коленичеше с меч в ръка. Бог Марибор, представен като могъща фигура с дълга брада и надиплени одежди, надвисваше над Новрон, поставяйки корона на главата на мъжа. Самият олтар представляваше дървен шкаф с три широки врати и връх от розов мрамор. Над него имаше още две свещи и голяма разтворена позлатена книга.
ДеУитт бе казал на Ейдриън, че е оставил меча зад олтара, така че те се отправиха натам.
Наближавайки първия ред пейки, двамата внезапно застинаха. Тяло лежеше по лице в локва прясна кръв. Заоблената дръжка на кама стърчеше от гърба му. Докато Ройс бързо оглеждаше за меча на Пикъринг, Ейдриън потърси признаци на живот у наръгания. Мъртъв; от меча нямаше и следа. Ройс потупа Ейдриън по рамото и посочи към златната корона, търкулнала се до другата страна на колоната. И двамата осъзнаха цялата тежест на ситуацията — крайно време бе да изчезват.
Отправиха се към вратата. Ройс поспря за миг, за да се убеди в празнотата на залата. Изсулиха се от параклиса, затвориха врата и се отправиха към спалнята.
— Убийци!
Викът се разнесе тъй отблизо и така страховито, че и двамата се обърнаха с приготвени оръжия. Ейдриън бе извадил два меча — дълъг и къс; Ройс държеше великолепен кинжал с бяло острие.
Пред отворената врата на параклиса стоеше брадато джудже.
— Убийци! — викна отново то: излишно. Вече се разнасяше тропот на крака и след секунда войници с приготвени оръжия заливаха коридора от двете страни.
— Убийци! — джуджето продължи да ги сочи. — Те убиха краля!
Ройс повдигна резето на водещата към спалнята врата и бутна, но тя не поддаде. Опита отново, но вратата не помръдваше.
— Хвърлете оръжията или ще ви накълцаме на място! — заповяда войник. Той беше висок човек с рунтави мустаци, които настръхваха, докато той скърцаше със зъби.
— Колко мислиш са? — прошепна Ейдриън. Стените ехтяха от звуците на още пристигащи войници.
— Твърде много — отвърна Ройс.
— След минутка ще са доста по-малко — увери го Ейдриън.
— Няма да успеем. Не мога да отворя вратата, нямаме изход. Изглежда някой я е залостил отвътре. Не можем да се бием с цялата охрана на замъка!
— Свалете ги веднага! — викна командващият и направи крачка към тях, докато вдигаше меча си.
— По дяволите — Ейдриън остави остриетата си да се отпуснат на земята. Ройс стори същото.
— Отведете ги — излая войникът.
Олрик Есендън се сепна. Не бе в стаята си. Леглото бе далеч по-тясно от обичайното и липсваше обичайният кадифен балдахин. Стените бяха от гол камък; само малък скрин и масичка украсяваха мястото. Изправи се, разтривайки очи и скоро осъзна къде е. Бе заспал, очевидно преди няколко часа.