- Това е Мейсън Грамън - обясни Уинслоу. - Простете, че не го представих по-рано. Мейсън е ковач тук в Долния квартал на Медфорд. Той... е приятел.
- Наетите от теб лудаци са много добри - каза му Мейсън. Гласът му напомни на Аленда за звука, издаван от колелетата на каляска върху чакъл.
- Нима? - попита Емили. - Възможно ли е да са откраднали древните съкровища на Гленморган от Короносната кула на Ерванон?
- Какво? - поинтересува се Уинслоу.
- Веднъж чух слухове за крадци, които откраднали съкровище от Короносната кула на Ерванон и го върнали обратно още същата нощ -обясни Емили.
- Защо някой ще върши нещо такова? - запита Аленда.
Виконтът се засмя тихо:
- Сигурен съм, че това е само легенда. Никой крадец с ума си не би действал така. Повечето хора не разбират прийомите на крадците. Истината е, че мнозинството от тях крадат, за да забогатеят. Проникват по къщите или причакват пътници на пътя. По-храбрите отвличат благородници за откуп. Понякога дори отрязват по някой пръст от жертвата и го изпращат на неин любим човек. Служи да покаже колко са опасни и че семейството трябва да подходи сериозно. Като цяло са противна сбирщина. Интересуват се само как да натрупат печалба с колкото се може по-малки усилия.
Аленда усети ново стискане на ръката й. То бе толкова силно, че я накара да потрепне.
- Крадците от по-висша класа се обединяват в гилдии, нещо като зидарските и дърводелските гилдии, макар и по-тайнствени. Имат много добра организация и правят бизнес от кражбата. Заделят си територии, където държат монопола върху грабежите. Често сключват сделки с местната милиция или с владетеля, които им позволяват да работят сравнително необезпокоявани в замяна на определено заплащане - доколкото отбягват дадени цели и спазват правилата.
- Що за правила биха били приемливи и за офицерите на една провинция, и за престъпниците? - скептично запита Аленда.
- О, ще се изненадате колко много компромиси трябва да се правят, за да се запази едно кралство гладко функциониращо. Съществува обаче още един тип престъпник - този на свободна практика или, да си го кажем направо, наемен крадец. Тези мошеници биват наемани за специална цел, като например задигане на нещо от друг благородник. Кодове на честта, или страх от излагане - намигна - принуждават някои благородници и богати търговци да прибягнат до услугите на подобен професионалист.
- Значи биха откраднали всичко за всеки? - запита Аленда. - Тези, които сте наели за мен, имам предвид.
- Не, не за всеки - само за онези, които са готови да заплатят съответстващите на работата тененти.
- Тогава няма значение дали клиентът е престъпник или крал? - намеси се Емили.
Мейсън изръмжа:
- Престъпник, крал, каква е разликата?
Той се усмихна за първи път от началото на срещата; широката му усмивка разкри липсващи зъби.
Отвратена, Аленда насочи вниманието си обратно към Уинслоу. Той гледаше по посока на вратата, мъчейки се да види над главите на посетителите.
- Извинете ме, дами - каза, изправяйки се рязко. - Имам нужда от ново питие, а персоналът изглежда пренатоварен. Ще наглеждаш ли дамите, Мейсън?
- Да не съм ти бавачка, педераст шантав! - провикна се подир ви-конта Мейсън, докато онзи ставаше от масата и изчезна в тълпата.
- Ня... Няма да позволя такова отношение към Нейно Благородие -храбро заяви Емили на ковача. - Тя не е дете, а знатна дама. А ти си помни мястото.
Изражението на Мейсън помръкна.
- Това е моето място. Живея пет проклети врати по-надолу. Тейко ми помогна в построяването на тази зала. Брат ми работеше тук като готвач. Майка ми също готвеше на това място, докато не я прегази една от вашите благороднически каляски. Това е моето място. Вие сте тези, които не си знаят мястото! - Мейсън стовари юмрук върху масата, карайки свещта и дамите да подскочат.
Аленда придърпа Емили. В какво се забърках? Започваше да си мисли, че Емили бе права. Изобщо не трябваше да се доверява на ненадеждния Уинслоу. Тя наистина не знаеше нищо за него, освен че посещаваше Есенното празненство в Акуеста като гост на лорд Дареф. Особено тя би трябвало да е разбрала досега, че не всички благородници са благородни.
Седяха в мълчание, докато Уинслоу се върна без питие.
- Дами, ако обичате да ме последвате? - покани ги с жест виконтът.
- Какво има? - тревожно запита Аленда.
- Просто ме последвайте, моля.
Аленда и Емили напуснаха масата и тръгнаха по петите на Уинслоу - през мъглата на дима от лула и препятствията в лицето на танцьори, кучета и пияници - до задната врата. Гледката зад бара правеше всичко изтърпяно досега да изглежда възвишено. Попаднаха на пасаж, който бе почти неразличим под мръсотията. Боклук се валяше навсякъде, а изхвърляните от прозорците екскременти се смесваха с калта в откритите канавки. Служещи за мостове дъски пресичаха смрадливата река, принуждавайки дамите да придърпват рокли над коленете, докато се провираха напред.