- Вие може и да искате боклуци да ви управляват, но не и аз! Не и докато това тяло още си поема дъх!
Брага се втурна напред, вдигайки меча си в движение. Когато Олрик се озова в обхвата му, замахна надолу. Преди принцът да може да реагира, атаката бе отбита. Елегантна рапира пресрещна острието на Брага. Граф Пикъринг задържа меча на Брага във въздуха, докато сър Ектън отвеждаше принца в безопасност.
- Виждам, че този път си носиш меча. Значи този път няма да има оправдания, мили ми графе - каза Брага.
- Няма да има нужда от такива. Ти си предател към короната и в памет на моя приятел Амрат, ще сложа край на това.
Остриетата проблеснаха. Пикъринг бе не по-малък майстор на фехтовката от Брага и двамата се движеха елегантно, а мечовете като че бяха продължение на телата им. Моувин и Фанън се втурнаха напред, но Ек-тън ги спря:
- Тази битка е на баща ви.
Пикъринг и Брага се биеха с намерението от двубоя да остане само един оцелял. Удари се стрелваха по-бързо, отколкото окото можеше да проследи, смъртоносните остриета пеейки едно на друго, сблъсквайки се в хор. Невероятно лъскавото острие на рапирата на Пикъринг отразяваше слабата светлина в коридора и сияеше, стрелвайки се във въздуха. Проблясваше и сипеше искри, когато стомана срещнеше стомана.
Брага се хвърли, леко разрязвайки страната на Пикъринг и при обратния замах го удари плитко през гърдите. Пикъринг едва блокира второто намушкване с бързо париране, което му позволи да отправи удар над главата. Брага издигна меча си, за да отбие, но Пикъринг не обърна внимание на защитата. Той замахна надолу бързо и силно, стрелвайки светлина от меча си.
Ейдриън инстинктивно се сви. Високият, пресилен удар щеше да остави Пикъринг уязвим за фатален контраудар от Брага. Тогава мечовете се сблъскаха. Проблесна ярка искра, докато острието на Пикъринг разряза меча на Брага на две. Ударът на графа продължи необезпокояван към гърлото на ерцхерцога. (Без)Глав(н)ият канцлер се строполи на колене, а главата му тупна на фут от него.
Моувин и Фанън отърчаха при баща си, сияещи с очевидна гордост и облекчение. Олрик изтича при сестра си, която стоеше между двамата крадци.
- Ариста! - изкрещя той, докато я прегръщаше. - Благодаря на Ма-рибор, че си добре!
- Не си ми сърдит? - запита тя, докато се отделяше от него с изненада в гласа.
Олрик поклати глава.
- Дължа ти живота си - каза той, прегръщайки я отново. - А що се отнася до вас двамата... - започна той, поглеждайки към Ройс и Ейдриън.
- Олрик - прекъсна го Ариста, - вината не е тяхна. Те не са убили татко и не искаха да те отвличат. Бе мое дело. Аз бях тази, която ги принуди. Те не са направили нищо.
- О, тук бъркаш, мила сестро. Направиха изключително много - Ол-рик се усмихна и постави ръка на рамото на Ейдриън. - Благодаря ви.
- Надявам се няма да ни удържите за кулата - каза Ейдриън. - Но ако го сторите, вината беше на Ройс и трябва да бъде от неговия дял.
Олрик се изкикоти.
- Моя вина? - изръмжа Ройс. - Намери онази малка брадата заплаха и си вземи заплатата от дребната му кожица.
- Не разбирам - каза Ариста, изглеждайки объркана. - Искаше да ги екзекутираш.
- В грешка си, мила сестро. Тези двама прекрасни мъже са кралските защитници на Есендън и изглежда, че са свършили чудесна работа днес.
- Ваша светлост - маршал Гаррет се появи в коридора и се приближи към графа, хвърляйки кос поглед към мъртвото тяло на Брага. - Замъкът е обезопасен и наемниците бяха избити или избягаха. Изглежда дворцовата стража е все още лоялна на рода Есендън. Благородниците нямат търпение да разберат за състоянието на събитията и чакат в съда.
- Добре - отвърна графът, - кажи им, че Негово Величество скоро ще им говори. И би ли изпратил някой да почисти тази бъркотия? - маршалът се поклони и излезе.
Олрик и сестра му вървяха по коридора, хванати ръка за ръка. Ейд-риън и Ройс ги следваха.
- Дори и сега ми е трудно да повярвам, че е способен на подобно предателство - каза Олрик, поглеждайки надолу към тялото на Брага. Голяма локва кръв се простираше по пода и Ариста повдигна роклята си, докато преминаваше.
- Какво беше цялата тази тирада, че не сме били човеци? - запита Ариста.
- Той беше очевидно луд - каза епископ Салдур, приближавайки се заедно с Арчибалд Белънтайн. Макар Ейдриън да не бе срещал епископа лично, знаеше кой е. Салдур поздрави принца и принцесата с топла усмивка и бащинско изражение.
- Толкова е хубаво да ви видя, Олрик - каза той, поставяйки ръце на раменете на младежа. - И моя мила Ариста, никой не се радва повече от мен на невинността ти. Трябва да те помоля за прошка, мила, тъй като бях подведен от вуйчо ти. Трябваше да послушам сърцето си и да осъзная, че ти не би могла да извършиш делата, в които той те е обвинявал -той нежно я целуна първо по едната буза, после по другата.