Моувин се завърна и отиде при тях. Застана до баща си и го прегърна през кръста.
- Организирах войници, които да търсят джуджето, но засега неуспешно - въпреки лошите новини, той се усмихваше.
- Защо си се ухилил така? - запита баща му.
- Знаех си, че можеш да го надвиеш. По едно време се съмнявах, но дълбоко в себе си знаех.
Графът кимна и замислено изражение изгря на лицето му. Погледна към Ейдриън.
- След толкова години на съмнение, бе проява на съдбата да получа възможността да победя Брага, особено пред очите на синовете си.
Ейдриън кимна и се усмихна:
- Истина е.
Настъпи пауза, през която Пикъринг изучаваше лицето му и сетне постави ръка на рамото на Ейдриън.
- Да си призная, радвам се, че не си благородник, господин Ейдриън Блекуотър, наистина се радвам.
- Идвате ли, Ваша светлост? - запита сър Ектън и Пикърингови се оттеглиха.
- Не си щадил Брага, за да може Пикъринг да го убие, нали? - запита го Ройс, когато двамата останаха сами в коридора.
-Разбира се, че не. Въздържах се заради смъртното наказание за убийството на благородник от обикновен човек.
- Знаех си - Ройс звучеше облекчен. - За миг си помислих да не си се прекачил от каруцата на добродетелта във водачество на целия керван.
- Аристократите може и да изглеждат дружелюбни, но ако го бях убил, можеш да бъдеш сигурен, че нямаше да ме потупат по гърба и да кажат „Добра работа!“, въпреки че и те го искаха мъртъв. Не, най-добре е да се отбягва убийството на благородници.
- Поне не и пред свидетели - добави Ройс с широка усмивка.
Докато се отправяха извън замъка, чуха гласа на Олрик да отеква:
- ... бе изменил на короната и е отговорен за убийството на баща ми. Опита се да ме убие и да екзекутира сестра ми. Ала благодарение на мъдростта на принцесата и героизма на други, днес аз стоя пред вас.
Това бе последвано от аплодисменти и овации.
Глава 10
Денят на коронацията
Седемдесет и девет души бяха умрели, а над двеста носеха рани от това, което се прочу като Битката за Медфорд. Навременната атака на гражданите при портата бе ускорила влизането на принца в града и вероятно спасила живота му. Щом като новините за завръщането на Олрик се разнесоха, всяка съпротива приключи. Това възстанови мира, но не и реда. Няколко часа след битката скитащи банди се възползваха от възможността да обират магазини и складове, главно по брега на реката. Обущар умря, защитавайки работилницата си, а кошничар бе пребит лошо. В добавка към всеобщите кражби, шерифът, двамата му помощници и лихвар бяха убити. Мнозина виждаха в това разчистване на стари сметки. Убийците така и не бяха идентифицирани, а никой не си даваше зор да търси обирджиите. Накрая нямаше и един арестуван; бе достатъчно, че насилието свърши.
Повечето от падналия по време на битката сняг се бе стопил през следващите няколко дни, оставяйки само скрити в сенките мръсни ивици. Но времето си оставаше студено. Официално бе дошъл краят на есента и зимата бе пристигнала. Тиха тълпа стоеше изложена с часове на вледеняващите ветрове пред кралската крипта, докато изваждаха тялото на Ам-рат за официалното държавно погребение. Мнозина други бяха погребани този ден. Погребенията позволиха на града да се пречисти от скръбта и бяха последвани от едноседмичен жалеен период.
Сред мъртвите бе Уайлин, придворният началник стража на Есен-дън. Бе паднал, докато ръководеше защитата на портата. Така и не се разбра дали е бил предател или просто заблуден от лъжите на ерцхерцога. Олрик прие второто и нареди да го погребат с пълни почести. Мейсън Грамън бе мъртъв, но Диксън Тафт, управител на „Розата и бодилът“ загуби само дясната си ръка над лакътя. Той, както и мнозина други, биха напуснали този свят, ако не бяха усилията на Гуен ДеЛанси и момичетата й. Оказа се, че от проститутките стават отлични медицински сестри. Онези осакатени и ранени, които нямаха близки, които да се грижат за тях, изпълваха публичния дом със седмици. Когато в замъка разбраха за това, им изпратиха храна, лекарства и чаршафи.
Из Меленгар се разнесоха новините за героичното поведение на Олрик при портите. Как оцелял в облака от стрели, за да хвърли храбро шлема си и да ги предизвика отново - от това ставаха чудесни кръчмарски истории. Малцина бяха имали високо мнение за сина на Амрат преди битката, но сега в многобройни очи той стана герой. След няколко дни из та-верните започна да се разпространява и една друга история. Тази чудата небивалица разказваше как двама престъпници, несправедливо обвинени в убийството на краля, се измъкнали от ужасяваща смърт като отвлекли принца. Историята биваше украсявана при всяко следващо разказване, докато накрая същите крадци бяха тръгнали на безгрижно пътешествие в провинцията с престолонаследника, връщайки се точно навреме, за да спасят принцесата от кулата, секунди преди срутването. Някои дори твърдяха, че помогнали на крадците да спасят принца от крайпътна екзекуция, а други настояваха, че лично видели принцесата и един от престъпниците да висят на кулата след сриването й.