- Радвам се, че се чувстваш така, защото строителите биха се възползвали от помощта ти. Предполагам би могъл да начертаеш няколко плана и може би някои скици?
- Определено, до най-малката подробност.
Ейдриън се изкикоти.
- Обзалагам се, че можеш. Ще накараш кралския архитект здравата да си размърда мозъка.
- Кой ще бъде абат? Олрик свързал ли се е вече с Диббънския манастир?
- Едно от първите му кралски дела днес бе да изпрати вестоносец. Ще имаш неколцина гостуващи монаси за през зимата и през пролетта ще имате доста работа.
Майрън се усмихваше широко.
- Какво стана с чая ми? - поинтересува се Ройс.
- Да, съжалявам - монахът възобнови наливането на водата в съда. Спирайки отново, той се обърна към крадците и усмивката му помръкна.
- Така бих искал да се върна в дома си и да го видя да израства отново. Но... - Майрън спря.
- Какво има?
- Няма ли империалистите просто да се върнат? Ако чуят, че абатс-твото е възстановено. Не мисля, че бих могъл.
- Успокой се, Майрън - каза Ейдриън. - Това няма да се случи.
- Откъде си толкова сигурен?
- Довери ми се, империалистите няма да предприемат нов набег в Меленгар - увери го Ройс. Усмивката на лицето на крадеца напомни на монаха за котка и той се почувства щастлив, че не е мишката.
* * *
В часовете преди зазоряване, Долният квартал бе тих. Приглушен от снега, единственият звук идваше от копитата на конете, докато двамата бавно се движеха към „Розата и бодилът“.
- Трябват ли ти пари? - Ройс запита Ейдриън.
- Имам достатъчно. Остави остатъка при Гуен. Колко общо става?
- В доста добро състояние сме. Имаме дела си от петнадесетте златни тенента за връщането на писмата на Аленда, двадесетте от Белънтайн за самата им кражба, стоте на ДеУитт и стоте на Олрик. Знаеш ли, някой ден трябва да потърсим ДеУитт и да му благодарим за задачата - Ройс се ухили.
- Смяташ ли, че беше честно да искаме и пари заедно с абатството? - попита Ейдриън. - Трябва да призная, че бях започнал да се привързвам към него и не бих искал да си помисли, че се възползваме.
- Стотарата беше за Гутария - припомни му Ройс. - Абатството беше за спасяването на сестра му. Не сме искали нищо, за което той не се бе съгласил предварително. А той каза каквото си поискаме, така че лесно можеше да изберем земя и благородническа титла.
- А защо не го сторихме?
- О? Значи би искал да бъдеш граф Блекуотър, тъй ли?
- Би било хубаво - каза Ейдриън, изправяйки се в седлото си. - А ти би могъл да бъдеш скандалният маркиз Мелбърн.
- Защо скандален?
- Би ли предпочел прословут? Ами нечестив?
- Какво не е наред с обичан?
Никой от двамата не може да остане сериозен при мисълта.
- Сега като се замисля, не таксувахме краля за спасяването от Трум-бул. Мислиш ли...
- Твърде късно е вече, Ройс - каза партньорът му.
Ройс въздъхна, разочарован.
- Мисля си, че не е особено обиден. Освен това ние сме крадци, забрави ли? Както и да е, като теглим чертата, няма да умрем от глад тази зима.
- Да, бяхме добри катерички, нали? - каза Ейдриън.
- Напролет може да започнем риболовството, дето искаше.
- Мислех, че ти искаш избата.
Ройс сви рамене.
- Е, ти мисли. Аз ще ида да събудя Емералд и да я осведомя за завръщането си. Твърде е студено, за да се спи сам.
Ройс подмина таверната и слезе от седлото пред публичния дом. За известно време той просто стоеше, взирайки се в горния прозорец, дока-то краката му изстиваха все повече в снега.
- Все пак ще се качиш, нали? - запита Гуен от прага. Тя бе още облечена и красива както винаги. - Не е ли ужасен студ навън?
Ройс й се усмихна.
- Дочакала си ме.
- Ти каза, че ще се върнеш тази нощ.
Ройс свали дисагите си от коня и ги понесе по стълбите.
- Имам нов депозит.
- Заради това ли седя толкова дълго в снега? Преценяваше дали можеш да ми довериш парите си?
Думите й го жилнаха.
-Не!
- Тогава какво чакаше?
Ройс се поколеба.
- Би ли ме избрала, ако бях рибар или може би винар?
- Не - отвърна тя, - харесвам те какъвто си.
Ройс пое ръката й.
- Няма ли да си по-щастлива с някой порядъчен фермер или богат търговец? Някой, с когото да отгледаш деца, в чиято компания да остарееш, някой, който ще стои вкъщи и няма да те оставя сама и объркана.
Тя го целуна.
- За какво беше това?
- Аз съм проститутка, Ройс. Няма много мъже, които да се смятат недостойни за мен. Обичам те какъвто си и винаги ще те обичам, независимо от пътя, който избереш. Ако имах силата да променя нещо, то би било да те убедя в това.