Колосален плъх притича от купчина дърва, за да се присъедини към други двама в отпадъчния улей.
- Защо сме на улицата? - Емили прошепна с треперещ глас.
- Не знам - Аленда отговори, отчаяно опитвайки се да овладее собствения си страх. - Май беше права, Еми. Не трябваше да се захващам с тези хора. Не ме интересува какво казва виконтът. Хора като нас просто не трябва да имат работа с хора като тях.
Виконтът ги преведе през дървена ограда и покрай две бараки до нещо като бледно копие на обор. Малко повече от колиба с четири отделения, всяко запълнено със сено и кофа вода.
- Така се радвам да ви видя отново, Ваше Благородие - мъжът отпред се обърна към нея.
Аленда можеше да каже само, че това беше по-едрият от двамата, но не си спомняше името му. Беше ги видяла само за кратко на уредената от виконта среща, провела се на самотен път в нощ, по-мрачна от тази. Сега, с растящата луна и смъкнатата му качулка, тя можеше да види лицето му. Висок, с недодялани черти и дрехи, но не жесток или заплашителен на вид. Бръчици, чийто източник можеше да бъде и смях, придърпваха краищата на очите му. Аленда си помисли, че поведението му е удивително бодро, дори приятелско. Не можа да не забележи, че е красив; реакция, която не очакваше по адрес на срещнат на подобно място. Бе облечен в зацапани кожени дрехи и добре въоръжен. На лявата си страна носеше къс меч с неукрасена дръжка. Отдясно носеше подобен меч, по-дълъг. На гърба му си почиваше огромно острие, дълго почти колкото него самия.
- Казвам се Ейдриън, ако сте забравили - каза той и гарнира представянето със съответстващ поклон. - А коя е прекрасната дама с вас?
- Това е Емили, моята прислужница.
- Прислужница? - Ейдриън се направи на изненадан. - С нейната изтънченост бих я взел за дукеса.
Емили наведе глава и за първи път от началото на пътуването, Ален-да я видя да се усмихва.
- Дано не сме ви накарали да ни чакате прекалено дълго. Виконтът ми каза, че заедно с Мейсън са ви правили компания?
- Да, така е.
- Господин Грамън разказа ли ви тъжната история как майка му била прегазена от безчувствена кралска карета?
- Да, стори го. И трябва да кажа...
Ейдриън вдигна ръце в шеговита защита.
- Майката на Мейсън си е жива и здрава. Живее на улица Занаятчийска в дом, значително по-добър от коптора, където се подвизава той. Никога не е готвила в „Розата и бодилът“. Той разказва тази история на всеки благородник, за да го накара да мине в защита и изпита вина. Имате извиненията ми.
- Благодаря ти. Той бе доста груб и коментарите му бяха повече от леко обезпокоителни, но сега. - Аленда спря. - Имате ли. искам да кажа, дали. Успяхте ли да ги вземете?
Ейдриън се усмихна топло, сетне, обръщайки се, се провикна през рамо към конюшнята.
- Ройс?
- Ако знаеше как се връзва правилен възел, нямаше да се забавя толкова - рече глас от вътрешността. След миг другата половина от двойката се появи и присъедини към тях.
Аленда извика спомена за него с по-голяма лекота, защото той бе по-обезпокоителният от двамата. Беше по-дребен от Ейдриън и притежаваше елегантни черти, тъмна коса и тъмни очи. Бе облечен в слоеве черно: с туника до коленете и дълга наметка, диплеща се около него като сянка. Не се виждаше нито едно оръжие. Въпреки по-дребната фигура и видимо невъоръженото състояние, Аленда изпитваше страх от него. Студените му очи, безизразното лице и лаконичните обноски излъчваха топлината на хищник.
От туниката си Ройс измъкна куп писма, обвити със синя панделка. Подавайки им ги, рече:
- Не бе лесно да ги докопаме преди Белънтайн да свари да ги покаже на баща ви. Надпреварата: мина на косъм, но в крайна сметка успешно. Изгорете ги, за да предотвратите подобни случки.
Тя се взираше в пакета и се усмихваше облекчено.
- Не мога да повярвам! Не зная как сте го направили, нито как да ви се отблагодаря.
- Плащане би било достатъчно - отвърна Ройс.
- О, да, разбира се - тя подаде снопчето на Емили, развърза кесията от кръста си и я подаде на крадеца. Той бързо провери съдържанието, затвори я и я подхвърли на Ейдриън, който я мушна в жителката си, докато се отправяше към конюшнята.
- И внимавайте. С Гаунт играете опасна игра - каза Ройс.