- Чел си писмата ми? - запита тя изплашено.
- Не. Страхувам се, че не платихте достатъчно за това.
- Тогава как зна...
- Подочухме баща ви й Арчибалд Белънтайн. Маркизът привидно не повярва на графските обвинения, но аз съм убеден в обратното. Писма или не, баща ви вече ще ви наблюдава внимателно. Освен това маркизът е добър човек. Предполагам е толкова облекчен от невъзможността на Бе-лънтайн да представи уличаващи доказателства, че вашата афера няма да го тревожи особено. Все пак, както казах, по-добре внимавайте занапред.
- Как такива като теб биха могли да знаят каквото и да било за баща
ми?
- Съжалявам. Вашият баща ли казах? Имах предвид другия маркиз, онзи със способната на благодарност дъщеря.
Аленда се почувства сякаш Ройс я е зашлевил.
- Отново ли се сприятеляваш, Ройс? - запита Ейдриън, докато извеждаше два коня. - Извинете приятеля ми. Отгледан е от вълци.
- Това са бащините ми коне!
Ейдриън кимна:
- Оставихме каретата зад къпинака при моста. Впрочем, май съм по-разтегнал един от жакетите на баща ви. Оставих го - заедно с останалите му неща - в багажника.
- Носил си татковите дрехи?
- Нали ви казах - отвърна Ройс. - На косъм беше.
* * *
Наричаха я „тъмна“ заради натурата на провежданата в нея работа, но малката задна стаичка в „Розата и бодилът“ бе всичко друго, освен мрачна. Разположени по стените и на масата свещи, заедно с приличен огън, излъчваха топла, приятелска светлина. Редица медни съдове, мемо-риал за дните, когато Тъмната стая бе по съвместителство и кухненски килер, висяха от оголена дървена греда. Имаше място само за една маса и няколко стола, но това бе повече от достатъчно.
Вратата се отвори и малка група се вля вътре. Ройс си наля чаша вино, седна край огъня, свали си ботушите и запревива пръсти пред огнището. Ейдриън, виконт Албърт Уинслоу, Мейсън Грамън и красива млада жена предпочетоха столовете около дискусионната маса. Гуен, стопанката на кръчмата, винаги устройваше пиршество, когато се завърнеха от мисия и тази нощ не правеше изключение. В сегашното меню намираха място кана пиво, печено говеждо, самун прясно изпечен сладък хляб, варени картофи, покрито с кърпа буренце бяло сирене, моркови, лук и големи кисели краставички от буркана, обикновено скрит зад бара. За Ройс и Ейдриън тя не правеше икономии, затова присъстваше и черната бутилка вино Монтмърси, внасяно чак от Вандън. Гуен винаги имаше запаси под ръка, защото то бе любимо на Ройс. Всичко изглеждаше много изкусително, но Ейдриън не прояви интерес към благините и насочи вниманието си към жената.
- Е, как мина снощи? - запита Емералд, докато сядаше на коляното на Ейдриън и му наливаше пенлива халба от вареното в кръчмата пиво. Нейното истинско име бе Фалина Броктън, но всички работещи в тавер-ната, или в съседния публичен дом, носеха прозвища от гледище на безопасността. Емералд, оживено и бодро сираче, бе главна сервитьорка в „Розата и бодилът“ и една от двете жени, допускани в Тъмната стая по време на среща.
- Студено - каза той, обгръщайки я през кръста. - Както и пътуването насам, така че определено се нуждая от сгряване - придърпа я към себе си и започна да я целува по врата, потъвайки в море чернокоси вълни.
- Платиха ни, нали? - запита Мейсън.
Ковачът бе започнал да си приготвя неспирно натрупваща се чиния почти в мига, в който седна. Той бе синът на някогашен превъзходен мед-фордски металоработник, но бе загубил бащината работилница заради комарджийски навици, комбинирани с лош късмет. Принуден да напусне улица Занаятчийска, попадна в Долния квартал, където изковаваше подкови и пирони, докарвайки си достатъчно за ковачницата, алкохола и храната. За Ройс и Ейдриън той имаше следните предимства: евтин, местен, мълчалив.
- И още как. Аленда Ланаклин ни плати пълните петнадесет златни тенента - каза Ройс.
- Добър улов - заяви Уинслоу, пляскайки щастливо с ръце.
- А стрелите ми как са? Закрепват ли се за тухлите? - запита Мей-
сън.
- Закрепваха се отлично - обяви Ройс. - Изваждането беше проблемът.
- Освобождаването се е прецакало? - Мейсън бе загрижен. - Но аз си мислех... е, не съм флетчър. Да бяхте отшили при такъв. Аз съм ковач. Работя със стомана, не с дърво. Трионът с фини зъби - работеше, нали? Ей това е ковашко изделие, в името на Мар! Но не и стрелите и определено не такива като тези, дет' искахте. Не, сър. Рекох аз да потърсите майстор на стрели и тъй трябваше.
- Спокойно, Мейсън - рече Ейдриън, изплувайки от буйната коса на Емералд. - Закрепването е по-важното от двете и то работеше.
-Естествено. Върховете са метални и аз си разбирам от метала. Просто съм разочарован, че освобождаването на въжето не е проработило. Как го свалихте? Не сте го оставили там, нали?