- Не можехме. Стражите щяха да го забележат при следващата обиколка - обяви Ройс.
- Тогава как го свалихте?
- Аз лично бих желал да разбера как сте свършили цялата работа -рече Уинслоу. По подобие на Ройс, той се бе облегнал назад с вдигнати крака и халба в ръка. - Никога не ми казвате подробности.
Виконт Албърт Уинслоу принадлежеше към дълга линия безимотни благородници. Преди години един от предците му бе изгубил семейното владение. Беше останала само титлата: достатъчно, за да се отворят недостъпните за простолюдието и търговците врати и малко по-добре от обикновеното баронство. Когато Ройс и Ейдриън го бяха срещнали за първи път, той все още живееше в една колнорска плевня. Двойката инвестира известна сума в карета и одежди; и той умело започна да изпълнява деликатната дейност на посредник с благородниците. Благодарение на периодично отпускана от двамата сума, той посещаваше всеки бал, празненство и церемония, претърсвайки политическия пейзаж за бизнес възможности.
- Твърде си забележим, Албърт - обясни Ейдриън. - Не можем да си позволим нашият любим аристократ да бъде завлечен в някоя тъмница, където да ти отрежат клепачите или да ти вадят ноктите, докато им разкриеш плановете ни.
- Но ако ме измъчват и аз не зная плана, как ще се спася?
- Убеден съм, че ще ти повярват след четвъртия пирон - каза Ройс с лукава усмивка.
Албърт сви лице и отпи друга голяма глътка от бирата си.
- Но вече може да ми кажете, нали? Как преодоляхте желязната врата? Като се срещах с Белънтайн, останах с впечатлението, че и джудже с пълен комплект инструменти не може да я отвори. Тя дори няма ключалка за разбиване или мандало за повдигане.
- Е, твоята информация ни беше от полза - каза Ройс. - Затова я избегнахме изцяло.
Виконтът изглеждаше объркан. Понечи да заговори, но вместо това си отряза парче говеждо.
Ройс отпи от виното си и Ейдриън заговори:
- Покатерихме се по източната кула, или по-скоро Ройс го стори и сетне ми спусна въже. Не беше толкова висока, но беше най-близо до тази, която ни интересуваше. Използвахме стрелите на Мейсън, за да свържем двете кули и сетне пропълзяхме по въжето.
- Но в кулата няма прозорци - Албърт протестира.
- Кой говори за прозорци? - намеси се Ройс. - Стрелите се закрепиха в покрива на по-високата кула.
- Мда, както казах, майсторска изработка - гордо каза Мейсън.
- Така, това ви отвежда до кулата, но как влязохте? През комина? -запита Албърт.
- Не, бе прекалено малък, освен това гореше огън - отвърна Ейдриън. - Така че използвахме второто инструментче на Мейсън (малък трион със ситни зъби) и прерязахме покрива. Всичко вървеше по план, докато Арчибалд не реши да посети кабинета си. Знаехме, че рано или късно ще напусне, затова зачакахме.
- Можехме просто да се смъкнем долу, да му прережем гърлото и вземем писмата - настоя Ройс.
- Но не ни беше платено за това - напомни му Ейдриън. Ройс под-бели очи в отговор, а другият продължи, без да му обръща повече внимание. - Както казвах, лежахме на покрива под ожесточения вятър. Копелето стоя два часа в стаята.
- Бедното ми - измърка Емералд и се сгуши в него като котка.
- Добрите новини бяха, че той извади писмата, докато ние го наблюдавахме през прорезите, така че веднага узнахме за сейфа. Сетне в двора влезе карета и никога няма да познаеш кой беше в нея.
- Маркизът е пристигнал, докато вие сте били на покрива? - запита Албърт с пълна уста говеждо.
- Да, точно тогава разписанието ни се усложни. Арчибалд напусна кулата, за да се срещне с маркиза и ние бяхме на ход.
- Значи - Емералд рече наслуки, - отворихте покрива като тиква.
- Точно така. Спуснах Ройс в кабинета. Той отвори сейфа, сложи фалшивите писма и аз го издърпах обратно. Точно като поставяхме отрязаното на мястото му, Арчибалд и Виктор влязоха. Почакахме, за да се убедим, че няма да ни чуят. Той извади писмата веднага и беше доста забавно да се гледа реакцията му, когато откри празните пергаменти. Тогава нещата бяха станали доста шумни, така че решихме да се възползваме и се спуснахме с двойно въже в двора.
- Удивително. Казвах на Аленда, че понякога възникват проблеми по време на операция, но си нямах и представа, че всъщност казвам истината. Трябваше да искаме допълнителни разходи - вмъкна Албърт.
- Мина ми през ума - отвърна Ройс, - но нали го знаеш Ейдриън. И въпреки всичко си докарахме добра печалба.
- Чакай, така и не казахте как сте прибрали въжето, след като моите отпускачи не са проработили.
Ройс въздъхна: