- Не питай.
- Защо? - ковачът гледаше ту единия, ту другия. - Да не е тайна?
- Искат да знаят, Ройс - рече Ейдриън с широка усмивка.
Ройс се намръщи.
- Той го простреля.
- Какво? - Албърт се изправи тъй рязко, че краката му удариха пода.
- Ейдриън прекъсна въжето с друга стрела.
- Но това е невъзможно - заяви Албърт. - Никой не може да улучи въже от... колко, двеста фута... в пълен мрак!
- Имаше луна - Ройс го поправи. - Да не преувеличаваме излишно. Забравяте, че трябва да работя с него. Освен това, не е като да го е направил с един изстрел.
- Колко стрели? - запита Емералд.
- Какво, мила? - Ейдриън обърса пяната от устата си с ръкав.
- Колко стрели ти трябваха, за да прережеш въжето, глупчо?
- Бъди честен - каза му Ройс.
Ейдриън се намръщи:
- Четири.
- Четири? - рече Албърт. - Бе доста по-забележително, когато си го представях от един изстрел, но все пак...
- Мислите ли, че графът ще се досети? - Емералд се поинтересува.
- При първия дъжд, предполагам - каза Мейсън.
На вратата се почука трижди. Якият ковач се надигна от стола си и прекоси стаята.
- Кой е? - запита.
- Гуен.
Вдигна резето, отвори вратата. Влезе екзотична жена с дълга, гъста черна коса и поразяващи зелени очи.
- Хубава работа, жена да няма достъп до собствената си задна стая.
- Съжалявам, момиче - каза Мейсън, затваряйки вратата след нея, -но Ройс щеше да ме одере жив, ако бях отворил без да питам.
Гуен ДеЛанси бе загадка за Долния квартал. Имигрант в Аврин от далечна Калис, бе оцеляла в града като проститутка и гледачка. Тъмната й кожа, бадемовите й очи и високите скули бяха уникално чуждоземни. Умелото нанасяне на грим и източният акцент я правеха съблазнителна илюзия, която благородниците намираха за неустоима. И все пак Гуен не беше обикновена блудница. За три кратки години успя да натрупа печалба и купи пазарни права в окръга. Само благородниците имаха право да притежават земя, но базиргяните преотстъпваха правото на търговия. Не след дълго тя притежаваше изцяло или имаше дял в голям район от Занаятчийска и по-голямата част от Долния квартал. Публичният дом в Медфорд, по-често наричан само Дома, бе нейното най-доходоносно заведение. Въпреки разположението му, благородници от близо и далеч посещаваха скъпия бардак. Гуен се славеше с репутацията на дискретност, особено що се отнася до самоличността на мъже, които не можеха да си позволят да се разчуе, че посещават бордеи.
- Ройс - рече Гуен, - един потенциален клиент посети Дома по-рано вечерта. Бе твърде нетърпелив да говори с един от вас. Уредих ви среща за утре вечер.
- Познаваш ли го?
- Разпитах момичетата. Никое от тях не го е виждало преди.
- Беше ли обслужен?
Гуен поклати глава:
- Не, интересуваше се от наемни крадци. Странно е как мъжът очаква проститутките да знаят всичко, когато той търси информация, но смята, че момичето ще пази неговите тайни до гроб.
- Кой говори с него?
- Тюлип. Каза, че бил чужденец, тъмнокож и спомена още, че имал акцент. Може да е от Калис, но не съм се срещала с него и не мога да кажа със сигурност.
- Сам ли беше?
- Тюлип не спомена нищо за спътници.
- Да говоря ли с него? - запита Албърт.
- Не, аз ще го сторя - отвърна Ейдриън. - Щом се рови насам, вероятно очаква да види такъв като мен.
- Албърт, утре би могъл да дойдеш и да наблюдаваш вратата за непознати - добави Ройс. - Аз ще държа улицата под око. Да са се навъртали нови наоколо?
- Доста беше натоварено; видях неколцина, които не разпознавам -спомена Гуен. - Четирима са в главния бар сега, а по-рано имаше друга групица от петима.
- Права е - потвърди Емералд, - сервирах на петимата.
- Какви бяха те? Пътници?
Гуен поклати глава:
- Войници, мисля. Не бяха облечени така, но си личеше.
- Наемници? - запита Ейдриън.
- Не мисля. Наемниците обикновено създават проблеми, награбват момичетата, бият се - знаеш ги. Тези бяха тихи, а един от тях май беше благородник. Поне така се обръщаха някои към него - барон... Трумбул май беше.
- Видях нещо подобно на улица Капризна вчера - обяви Мейсън. -Да са били окол' дванайсет.
- Нещо случва ли се в града? - запита Ройс.
Размениха си изпълнени със съмнение погледи.
- Мислите ли, че има връзка със слуховете за убийствата край река Нидвалден? - запита Ейдриън. - Може би кралят свиква благородниците.
- За елфите ли говориш? - попита Мейсън. - Чух за това.
- И аз - рече Емералд. - Казват, че елфите нападнали някакво село. Чух, че избили всички - някои дори докато спели.
- Кой твърди това? Не ми звучи правилно. Не познавам елф, който да погледне човек в очите, още по-малко да го нападне - коментира Ал-бърт.