Ройс грабна ботушите и наметалото и се отправи към вратата.
- Никога не си познавал елф, Албърт - рече той, докато излизаше рязко.
- Какво толкова казах? - запита Албърт с отправено към всички невинно изражение.
Емералд сви рамене.
Ейдриън извади кесията на Аленда и я подхвърли на виконта.
- Не бих се притеснявал за това. Ройс понякога е раздразнителен. Ето, раздели приходите ни.
- Но Ройс все пак е прав - каза Емералд. Тя изглеждаше доволна от това, че знае неизвестно за другите нещо. - Нападналите селото елфи са били диви елфи, чистокръвни. Тукашните мелези не са нищо повече от сбирщина мързеливи пияници.
- Хиляда години робство могат да причинят това всекиму - изтъкна Гуен. - Мога ли да си получа дела, Албърт? Трябва да се връщам на работа. Тази нощ сред клиентите на Дома са владика, магистратът и Барон-ското братство.
* * *
Сядайки на празна маса в Диамантената стая и разглеждайки посетителите, Ейдриън още не се бе отърсил от вчерашното напрежение. Стаята бе получила названието си от странната форма на разтеглен правоъгълник, предизвикана от начина, по който пристройката се вместваше в края на улица Капризна. Ейдриън познаваше - лично или по физиономия - почти всички присъстващи. Фенерджии, кочияши, калайджии; обичайната отбила се след работа тълпа. Всички изглеждаха уморени, захабени и мръсни; облечени в долнокачествени ризи и пристегнати като чувал панталони не по мярка. Предпочитаха тази стая, защото бе по-тиха и можеха да ядат на спокойствие. Но един индивид се отличаваше.
Седеше сам в далечния край на залата с гръб към стената. На масата му имаше само свещ; не си бе поръчал храна или пиво. Носеше широкопола филцова шапка, украсена със синьо перо. Жакетът му, облечен върху великолепна риза от златен сатен, бе направен от богат червен и черен брокат с подплатени рамене. Сабята му беше закачена към прекрасен кожен колан - в тон с ботушите му. Който и да беше той, определено не се криеше. Под масата имаше вързоп, застъпен от единия му ботуш.
Щом Ройс изпрати Емералд с информацията, че улицата е чиста, Ейдриън се изправи и прекоси стаята, спирайки се до празния стол пред непознатия.
- Нещо против компания? - запита.
- Зависи - отвърна мъжът и Ейдриън отбеляза леко нахакания кали-ански акцент. - Търся представител на организацията, наречена Ририя. От нейно име ли говориш?
- Зависи какво искаш - Ейдриън отвърна с лека усмивка.
- В такъв случай, заповядай.
Ейдриън седна и зачака.
- Казвам се барон Делано ДеУитт и търся да наема талантливи люде. Казаха ми, че наоколо има такива.
- Какъв тип таланти търсиш да наемеш?
- Умеещи да придобиват - отвърна ДеУитт. - Има нещо, което трябва да изчезне. Ако е възможно, бих предпочел да изчезне напълно. Но трябва да стане тази нощ.
Ейдриън се усмихна:
- Съжалявам, Ририя не работи с такива кратки срокове. Твърде опасно. Надявам се разбираш.
- Съжалявам за времето. Опитах се да се свържа с организацията ви миналата нощ, но ми казаха, че не сте налични. В позиция съм да направя риска ви оправдан.
- Съжалявам, но те имат стриктни правила - Ейдриън започна да се изправя.
- Моля те, изслушай ме. Разпитах наоколо. Тези, които познават пулса на града, ми казаха за съществуването на двойка независими професионалисти, които се заемат с подобни дейности срещу съответната цена. Как съумяват да работят самостоятелно извън организираните гилдии не е ясно, но факт е, че го правят. Това говори за репутацията им, нали? Ако познаваш тези хора, членовете на тази Ририя, умолявам те, посъветвай ги да приемат.
Ейдриън преценяваше мъжа. Първоначално го бе сметнал за един от многото самовлюбени аристократи, търсещи да се посмеят на някой кралски банкет. Но сега поведението му се бе променило. В гласа му се долавяше нотка на отчаяние.
- С какво е толкова важен този предмет? - запита Ейдриън, докато се отпускаше обратно на стола. - И защо трябва да изчезне точно тази нощ?
- Чувал ли си за граф Пикъринг?
- Майстор мечоносец, шампион на Сребърния щит и Златната лавра? Има невероятно красива жена на име... Белинда, мисля. Чувал съм, че е убил поне осем човека на дуел заради това, че я погледнали. Поне така разправят.
- Необичайно добре си информиран.
- Част от работата - призна Ейдриън.
- В съревнование с мечове, графът е побеждаван единствено от Брата, ерцхерцог на Меленгар; това се случи на показния турнир в деня, ко-гато не разполагаше с меча си и бе принуден да използва резервен.
- О, точно така - Ейдриън каза колкото за себе си, толкова и за Де-Уитт. - Това е онзи със специалната рапира, без която не би се дуелирал; поне не и в истински бой.