Опита се да осмисли, че вършеното от тях с Ройс не е отвратително. В крайна сметка Аленда можеше да си го позволи. Хора като Мейсън и Емералд се нуждаеха от парите повече в сравнение с дъщерята на богат маркиз. Пък може и да й е послужило като урок, който да спаси бащините земи и репутация. И все пак това бе начин да лъже себе си. Опит да убеди съвестта си, че ако вършеното от него не е правилно, то поне не е грешно. Жадуваше да се заеме с достойна работа; такава, която би спасила нечий живот; със запомнените като добродетелни намерения.
- Разбира се - каза той.
* * *
Когато Ейдриън замлъкна, възцарилата се тишина бе напоена с очакване. Присъстваха само трима и щом Ейдриън приключи, той и Албърт насочиха вниманието си към Ройс. Очаквано, крадецът не изглеждаше доволен и бавно заклати глава още преди да заговори.
- Не мога да повярвам, че си взел работата - сопна се той.
- Виж, знам, че е твърде неочаквано, но историята се потвърди, нали? - запита Ейдриън. - Ти го проследи до замъка. Той наистина е гост на крал Амрат. Не се е отбивал никъде. Мога да потвърдя, че изглежда да е от Калис; никое от момичетата на Гуен не го е чуло да казва нещо в разрез с твърденията му. Работата изглежда наред.
- Двеста златни тенента за измъкването на меч през отворен прозорец - и ти не намираш нищо съмнително в това? - запита невярващо Ройс, като в тона му се преплиташе и удивление.
- Аз лично бих го нарекъл сбъдната мечта - обяви Албърт.
- Може би правят нещата по различен начин в Калис. Доста далеч е - рече Ейдриън.
- Не е чак толкова далеч - изстреля в отговор Ройс. - И как този ДеУитт се разхожда насам-натам с толкова жълтици? Винаги ли си носи преливащи от злато торби, когато ходи на международни търговски срещи? Защо го е донесъл?
- Може и да не е. Може да е продал ценен пръстен или да е изтеглил заем, използвайки доброто име на херцог ДеЛоркан като гаранция. Дори е възможно да го е взел от самия херцог. Убеден съм, че двамата не са яздили дотук на гърба на понита. Херцогът вероятно пътува с огромен керван. За тях две-три стотици златни монети може да не са нищо необичайно.
Гласът на Ейдриън стана по-сериозен:
- Ти не беше там. Не го видя. На практика утре го очаква екзекуция. Каква полза от златото, ако си мъртъв?
- Току-що приключихме задача. Надявах се да си отпочина няколко дни, а сега ти си ни уредил нова - Ройс въздъхна. - ДеУитт бил изплашен, казваш?
- Потеше се.
- Ето каква била работата. Съгласил си се, защото е за добра кауза. Смяташ рискуването на главите ни за правилно, стига след това да можем да се тупкаме по гърба.
- Пикъринг ще го убие - знаеш. И няма да е първият.
- Нито последен.
Ейдриън въздъхна и седна обратно, скръствайки ръце:
- Прав си, ще има други. Представи си, че измъкнем меча и се отървем от проклетото нещо. Графът няма да го види нивга. Помисли за всички онези щастливи мъже, които ще могат да оглеждат Белинда без страх.
Ройс се изкикоти:
- Сега пък обществена услуга?
- Плюс двеста златни тенента - добави Ейдриън. - Повече от изкараното за цялата година. Идва студ и с толкова пари спокойно ще можем да преседим зимата.
- Сега поне говориш смислено. Това би било добре - призна Ройс.
- И става въпрос за няколко часа работа, бързо изкатерване и зади-гане. Ти си този, който винаги разправя колко слабо се охранява замъка Есендън. Ще сме по леглата преди изгрев-слънце.
Ройс захапа долната си устна и изкриви лице, отказвайки да погледне съдружника си.
Ейдриън видя шанса си и усили натиска:
- Спомняш си колко беше студено на върха на онази кула. Помисли си колко студено ще стане след няколко месеца. Можеш да прекараш зимата топло и приятно, отяждайки си и пиейки любимото си вино. Освен това - Ейдриън се приближи още - снегът. Знаеш как го ненавиждаш.
- Добре, добре. Вземай екипировката. Среща на пътеката.
- Знаех си, че там някъде има сърце - усмихна се Ейдриън.
* * *
Навън нощта бе станала още по-студена. Хлъзгав скреж бе покрил пътищата. Противно на мнението на Ейдриън, Ройс не мразеше снега. Харесваше как покрива Долния квартал, обвивайки го в елегантна бяла мантия. Но красотата си имаше цена; стъпките оставаха видими и работата се усложняваше. Ейдриън бе прав: след тази нощ щяха да имат достатъчно пари да прекарат целия сезон в спокоен зимен сън. С толкова много злато можеха дори да започнат легален бизнес. Мислеше си за това при всеки голям удар; заедно с Ейдриън го бяха обсъждали неведнъж. Преди година искаха да отворят изба, но не им подхождаше. Това винаги се оказваше проблем. Нито един от двамата не можеше да се сети за легална дейност, която да им допада.