- Обаче имат багаж - обади се момичето. Гласът й го изненада. Бе млада и напук на мръсотията - сладурана, непринудена; ала тонът й бе агресивен, дори жесток. - Вижте колко много неща са помъкнали. За какво е всичкото това въже?
Ейдриън не бе сигурен дали питането й е отправено към него или към нейните спътници. Във всеки случай нямаше да отговори. За момент понечи да се пошегува, ала тя не изглеждаше да е от онези, които могат да бъдат очаровани с усмивка и комплимент. На всичкото отгоре стрелата й бе насочена право към него и ръката й можеше да се умори всеки момент.
- Вземам големия меч, който оня носи на гърба си - рече плоският нос. - Мяза да ми е по мярка.
- Аз ще взема останалите му два - източник на тази реплика бе един белязан; белегът разделяше лицето му под лек наклон, пресичайки носа на косъм от окото.
Момичето посочи със стрелата си към Ройс:
- Искам наметалото на дребния. Качулката определено ще ми отива.
С дълбоки очи и съсухрена от слънцето кожа, най-близкият до Ейд-
риън мъж изглеждаше най-възрастен. Той пристъпи и хвана коня му за юздата.
- Сега бъди много внимателен. Убили сме мнозина по този път. Глупаци, които не слушат. Не искаш да си глупав, нали?
Ейдриън поклати глава.
- Добре. Сваляй оръжията - рече крадецът, - сетне слез.
- Какво ще кажеш, Ройс? - попита Ейдриън. - Даваме им малко пари и няма пострадали.
Ройс го погледна. Две очи проблеснаха под качулката със смразяващ поглед.
- Просто казвам, не искаме неприятности, нали?
- Не ти трябва мнението ми - рече Ройс.
- Значи ще се инатиш.
Мълчание.
Ейдриън поклати глава и въздъхна.
- Защо трябва да усложняваш всичко? Те вероятно не са лоши хора - просто бедни. Знаеш, вземайки каквото им трябва, за да си купят къшей хляб и нахранят семействата си. Можеш ли да ги виниш за това? Идва зима, а времената са тежки. - Кимна към крадците. - Нали?
- Аз нямам семейство - отвърна плосконосият. - По-голямата част от плячката пропивам.
- Не помагаш особено - отбеляза Ейдриън.
- Не се и опитвам. Или вие двамцата правете каквото ви се нарежда, или ще ви изкормим на място - подчерта думите си с изтегляне на дълга кама от колана; демонстративно остърга острието на меча си с нея.
Студен вятър виеше сред дърветата, извивайки клоните и отскубвайки още листак. Червени и златни листа летяха, виеха се в кръг, шибани от поривите над пътеката. Някъде в мрака бухал оповести присъствието си.
- А ако ви дам половината от парите ни? Моята половина. Така няма да сте на загуба.
- Не сме искали половината - каза мъжът, който държеше коня му. -Искаме всичко, включително конете.
- Чакай малко. Конете ни? Да, вземете малко пари - добре, но... ко-некрадство? Ако ви хванат, ще увиснете на бесилката. Знаете, че ще докладваме за вас в първия изпречил се на пътя ни град.
- Идвате от севера, нали?
- Да, вчера напуснахме Медфорд.
Държащият коня кимна и Ейдриън видя малка червена татуировка на врата му.
- Това ти е проблемът - чертите на лицето му омекнаха в съчувствена гримаса, която предвид обстоятелствата внушаваше заплаха.
- Вероятно отивате в Колнора - хубав град. Много магазини. Много богаташи. Търговията там кипи и мнозина минават по този път, носейки какво ли не, за да продават на богаташите. Предполагам, че не сте били на юг преди, нали? В Меленгар крал Амрат си прави труда да наеме войници, които да патрулират по пътищата. Ама тук в Уоррик нещата стоят малко по-различно.
Плосконоско се приближи, облизвайки сцепената си устна, докато разглеждаше дългия меч на гърба на Ейдриън.
- Искаш да кажеш, че кражбата е законна?
- Не, обаче крал Етелред живее в Акуеста: ужасно далеч от това място.
- Ами графът на Чадуик? Не управлява ли той тези земи в името на краля?
- Арчи Белънтайн? - споменаването на името предизвика кикот от страна на другите крадци. - Арчи пет пари не дава какво се случва с обикновените хорица. Твърде е зает да си подбира тоалетите - мъжьт се ухили, разкривайки растящи в ексцентрични посоки пожълтели зъби. -Така че давай мечовете и слизай от коня. Сетне можеш да идеш до замъка
Белънтайн, да почукаш на вратата на Арчи и да видиш как е - пореден залп всеобщ кикот. - Освен ако не смяташ това място за идеалния гроб, ще правиш каквото ти кажа.
- Прав беше, Ройс - примирено рече Ейдриън. Разкопча наметалото си и го остави зад седлото. - Трябваше да оставим пътя, но честно... имам предвид, ние сме сред нищото. Какви бяха шансовете?
- Съдейки по факта, че в момента бивате обирани - осмелявам се да ги определя като доста добри.
- Иронично: да оберат Ририя.