- Брат ми не е, така че лесно ще преодолеете съпротивата му. Уверете се, че не сте го наранили.
- Това наистина е глупав въпрос от моя страна - рече Ройс, - но какво ви кара да мислите, че няма да убием брат ви, да оставим тялото му да гние в канала и просто да изчезнем?
- Нищо - отвърна тя. - И аз като вас съм лишена от избор.
* * *
Монасите не представляваха проблем. Спуснали ниско над очите си качулките на расата, Ейдриън и Ройс се измъкнаха от килията. Хилфред ги чакаше и бързо ги преведе до кухните, където ги остави мълчаливо. Ройс, който виждаше по-добре на тъмно, подбираше пътя през лабиринта от масивни тенджери и натрупани чинии. Внимателно си проправяха път през морето от потенциална опасност: с широките ръкави и оплитащи се в краката роби, едно невнимателно движение можеше да събори някоя керамична купчина и вдигне тревога.
До този момент планът на Ариста се увенчаваше с успех. Кухнята бе празна и двамата захвърлиха монашеските си одежди, за да се върнат към традиционното си светско облекло. Откриха централния резервоар, под който имаше голяма желязна решетка. Макар че бе тежка, успяха да я повдигнат без много шум. Бяха приятно изненадани да открият железни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън откри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото това бе възможно и се заоглежда за връв.
Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значително по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе казал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.
- Няма ли да речеш „ Казах ли ти “ - прошепна Ейдриън.
- Каква полза би имало от това?
- Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-удачен за теб момент?
- Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?
Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове. Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния. Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за острието.
- В името на Марибор, защо тук?
- Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.
Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точно пред кухненската врата.
- Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем, дали... може да има и други убийци.
- Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този момент - и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли да знаеш?
- Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква информация?
- Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало. Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш - настъпи малка пауза. - Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или земя.
-Просто е толкова. странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб. знаеш. Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме говорили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрон-дил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае какво, а сега.
- Зная, странно е - отвърна Ариста, - съгласна съм. Чувствам се как-то в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще имам кошмари за тази нощ.
Гласът на Олрик омекна.
- Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.
- Значи искаш да бъдем приятели?
- Да кажем, че искам да спрем да враждуваме.
- Не знаех, че сме били врагове.
- Ти ми завиждаше още откакто мама ти каза, че по-големите дъщери не стават кралици; не и докато по-малките синове са наоколо.
- Не съм!
- Не искам да споря. Може би искам да сме приятели. Сега съм кралят и имам нужда от помощ. Ти си по-умна от повечето министри. Татко винаги казваше така. И - за разлика от мен - имаш университетско образование.
- Довери ми се, Олрик, аз съм ти повече от приятел. Аз съм по-голя-мата ти сестра и ще се грижа за теб. Сега влез вътре и виж какво иска да каже онзи.