- Ни гък! - изръмжа Ейдриън.
Олрик изломоти и Ейдриън последва Ройс по нанадолнището, влачейки принца след себе си.
Плавателният съд бе малко по-голям от гребна лодка, избелял от слънцето и пълен с мрежи и малки боядисани шамандури. Тежката миризма на риба спомогна за прикриване на вонята на канал. Имаше малко платнище на носа, служещо за убежище и съхраняване на оборудване. Набутаха там принца и го затрупаха с мрежите и шамандурите.
Ейдриън ги отблъсна от брега с помощта на дълъг прът, който откри в лодката. Ройс насочваше лодката с дървения рул, докато реката ги носеше надолу по течението. Близо до притока, течението на Галевир бе силно и придвижването напред не бе проблем. Трябваше да се борят, за да останат в средата на реката, докато бързо се носеха на север. Точно когато небето променяше цвета си от мръсносиво на стоманеносиво, преминаха под сянката на Медфорд. От реката можеха да видят централната кула на Есендън. Знамето със сокола бе спуснато наполовина заради смъртта на краля. Флагът бе добър знак, но колко време щеше да мине, преди да открият, че принцът е изчезнал и да го свалят изцяло?
Реката миеше южната част на града, заобикаляйки покрай Занаятчийска. Големи двуетажни складове от сиви тухли очертаваха брега; големи дървени колела се потапяха в реката, впрягайки силата й в захранване на воденичните камъни и дървесните складове. Плитките води на Галевир не позволяваха преминаването на големите кораби, затова многоб-ройни докове обслужваха плоскодънни баржи, които донасяха стоки от пристанищното селце Роу. Имаше и построени от риболовците пристани, отвеждащи директно в пазарите за риба. Там скрипци повдигаха препълнени мрежи и ги изпразваха на пода за обработка. Чайките вече бяха започнали да кръжат около доковете в ранната утринна светлина, където рибарите почистваха лодките си. Никой не обръщаше внимание на двамата мъже в носещата се по реката черупчица. Но за всеки случай стояха приведени, докато и последните признаци от града не потънаха зад надигащите се речни брегове.
Светлината стана по-силна - както и течението. Започнаха да се появяват скали и дълбочината се увеличи. Никой от двамата не бе професионален лодкар, но вложиха максимално старание в отбягването на скали и плитчини. Ройс все още бе кормчия, докато коленичилият Ейдриън използваше дървения прът, за да измества лодката встрани от препятствия. Неколкократно се плъзваха по невидими речни камъни и корпусът се разтрисаше с неприятен тъп звук. Тогава принцът изскимтяваше, но през останалото време пазеше тишина и пътуването вървеше гладко.
С времето слънцето издигна цялото си лице; реката се разшири значително и се разля в спокойно течение покрай песъчливи брегове и богати зелени поля. Галевир разделяше две владения. На юг лежеше Глъс-тън, северната погранична зона на кралство Уоррик. На север бе Гали-лин, най-голямата провинция в Меленгар, под ръководството на граф Пи-къринг. Някога реката беше обект на разгорещени спорове между аристократите, но сега - вододел между миролюбиви съседи; бреговете представляваха пасторални сцени от края на сезона с преживящи крави и ко-пи сено.
Стана необикновено топло. По това време на годината имаше малко насекоми. Бръмченето на цикадите бе изчезнало и дори жабите бяха тихи. Единственият останал звук беше шумоленето на сухите треви. Ейдри-ън се излегна в лодката, подлагайки си бохчата със стари дрехи и опирайки крака на борда. Бе свалил ботушите и наметалото, а ризата му бе отворена. Ройс също лежеше с повдигнати крака, лениво насочвайки лодката. Сладката миризма на див салифан напояваше въздуха, засилена след първите слани. С изключение на липсата на храна, денят се очертаваше да бъде прекрасен. Щеше да бъде такъв дори и да не бяха съумели да избегнат ужасяваща смърт преди часове.
Ейдриън отметна глава назад, за да позволи на слънцето да огрява лицето му изцяло.
- Може би трябва да станем рибари.
- Рибари? - запита Ройс със съмнение.
- Приятно е, нали? Досега не осъзнавах колко ми допада звукът от плискаща се срещу лодката вода. Наслаждавам се на всичко това: бръмченето на водните кончета, папура и ленивото проточване на брега.
-Рибата не скача сама в лодката, нали знаеш? - изтъкна Ройс. -Трябва да хвърляш мрежи, да ги докараш, изкормиш, обезглавиш и премериш. Не се носиш само по вълните.
- Така представено звучи странно близо до работа - Ейдриън загреба шепа вода и я плисна връз топлото си лице. Прокара мокри пръсти през косата си, въздъхна доволно.
- Мислиш ли, че е още жив? - Ройс кимна към Олрик.