- Разбира се - отвърна Ейдриън, като не си направи труда да погледне. - Вероятно спи. Защо питаш?
- Просто размишлявах. Дали човек може да се задуши в мокър чувал?
Ейдриън вдигна глава и погледна към неподвижния принц:
- Досега не бях мислил за това - стана и разтърси Олрик, но той не помръдна. - Защо не каза по-рано! - викна, докато измъкваше кинжала си. Преряза въжетата и махна чувала. Олрик лежеше неподвижно. Ейдри-ън се наведе, за да провери дали диша. В този момент принцът го изрита силно, блъсвайки го назад към Ройс. Започна трескаво да развързва краката си, но Ейдриън бе отново до него още преди развързването на първия възел. Прикова го към палубата, притискайки ръцете над главата му.
- Подай ми връвта - изръмжа Ейдриън на Ройс, който наблюдаваше борбата с тиха веселост. Безгрижно му подхвърли малка намотка и когато Ейдриън най-сетне приключи с обезопасяването на принца, седна отново да си почива.
- Виж - каза Ройс, - това вече прилича на риболов; само дето рибата не рита, разбира се.
- Добре, лоша идея беше - Ейдриън разтриваше ритнатото от принца.
- Вдигайки ръка срещу мен, двамата се осъдихте на смърт! Знаете това, нали?
- Това е малко излишно, не мислиш ли, Ваше Величество? - запита Ройс. - Та ти вече ни осъди на смърт днес.
Принцът се извъртя на една страна, наклони глава и присви очи срещу яркото слънце.
- Вие! - извика удивено. - Но как е... Ариста! - очите му се свиха от гняв. - Не завиждала, нали! Скъпата ми сестра стои зад всичко! Тя ви е наела да убиете баща ми и сега планира да елиминира и мен, за да може да управлява!
- Кралят бе и неин баща. Освен това, ако искахме да те убиваме, не мислиш ли, че досега сме имали предостатъчно време да го сторим? -
поинтересува се Ройс. - Защо ще се морим да те влачим по реката? Можехме да ти прережем гърлцето, добавим камъни за тежест и изхвърлим преди часове. Бих добавил, че подобна съдба би била далеч по-добра от тази, която ти ни беше предвидил.
Принцът се замисли над това за миг.
- Откуп, значи. Възнамерявате да ме продадете на този, който предложи най-много? Тя обеща ли ви печалба от продажбата ми? Ако сте повярвали, то и двамата сте глупаци. Ариста никога няма да го позволи. Тя ме иска мъртъв, за да си осигури трона. Няма да получите и меден петак!
- Слушай, малък кралски трън в задника, не ние сме убили баща ти. В интерес на истината, не че има значение, смятах стария Амрат за читав крал - доколкото подобно нещо е възможно. Освен това не сме те отвлекли за откуп или за да те продаваме.
- Е, със сигурност не ме овързвате като прасе с надеждата да получите благоволението ми. Какво точно възнамерявате да правите с мен? -принцът се замята, но впоследствие се успокои.
- Ако наистина искаш да знаеш, опитваме се да спасим живота ти. Колкото и странно да изглежда - рече Ейдриън.
- Какво? - запита Олрик, вцепенен.
- Сестра ти мисли, че някой в замъка - същият, убил баща ти - възнамерява да унищожи целия ви кралски род. Тъй като ти би бил най-вероятната следваща цел, тя ни освободи, за да те отведем на безопасно място.
Олрик издърпа крака изпод себе си и успя да седне, опирайки гръб в купчината раирани червено-бели шамандури. Вгледа се в двамата за миг.
- Ако Ариста не ви е наела да убиете баща ми, какво правехте в замъка тогава?
Ейдриън преразказа накратко срещата си с ДеУитт, изслушан от принца без прекъсвания.
- И тогава Ариста дойде при вас в тъмницата с тази история, молейки ви да ме отвлечете, за да съм защитен?
- Повярвай ми - рече Ейдриън, - ако имаше друг начин да се измъкнем, бихме те оставили.
- Значи сте й повярвали? По-тъпи сте от очакваното - Олрик поклати глава. - Не виждате ли какво прави? Иска да получи кралството за себе си.
- Ако това бе така, защо й е да ни кара да те отвличаме? - запита Ройс. - Защо просто не те убием, като баща ти?
Олрик помисли за момент, плъзгайки очи по пода на лодката, сетне кимна.
- Най-вероятно се е опитала - погледна отново към тях. - Миналата нощ не си бях в стаята. Измъкнах се за среща и съм заспал. Събуди ме шумът. Твърде вероятно да е имало изпратен убиец, но мен ме е нямало. В крайна сметка, имах телохранител до себе си през цялото време, дока-то Ариста не ме убеди, че трябва да дойда сам в кухнята. Трябваше да се сетя, че ме предава.
Сложи вързаните си крака върху натрупаните мрежи.
- Никога не съм си мислил, че може да е толкова жестока, та да убие баща ни, но тя е такава. Изключително умна е. Разказва ви тази история за предател, която звучи достоверно, защото е истина. Излъгала е единствено за това, че не знае кой е. Щом като убиецът й ме е пропуснал, тя използва вас. Било е по-вероятно да се съгласите на отвличане, отколкото на убийство, така че ви е подмамила.