- Не е забавно.
- Ририя ли каза? - запита мъжът, който държеше коня на Ейдриън.
Ейдриън кимна и затъкна ръкавиците си в колана.
Мъжът пусна юздата и отстъпи встрани.
- Какво става, Уил? - запита девойката. - Какво е Ририя?
- В Меленгар има двамина, които се назовават така - погледна към другите и леко снижи глас. - Имам връзки натам, не помните ли? Казаха ми да стоя настрана, ако някога попадна на тях.
- Та какво мислиш, Уил? - въпрос от страна на белязания.
- Мисля да разчистим храстите и да ги пуснем да минат.
- Какво? Защо? Ние сме петима, а те са само двама - посочи очевидното плоският нос.
- Но те са Ририя.
-Е, и?
- Моите съдружници на север - а те никак не са глупави - казаха никой да не закача тези двамата по какъвто и да било повод. Освен това съдружниците ми не са от мекушавите. Щом те думат да ги отбягваме, значи има добра причина.
Плоският нос ги погледна критично:
- Добре, но откъде си сигурен, че точно тия двамата са тези, за които се представят? Просто ще им повярваш?
Уил кимна към Ейдриън.
- Виж мечовете му. Някой, който носи един - може и да знае да го върти, може и да не. Два меча - вероятно не отбира нищо от мечове, ама иска ти да си мислиш обратното. Но мечоносец с три остриета - това си е доста товар. Никой няма да се накамари с толкова стомана, освен ако не си изкарва прехраната чрез тях.
Ейдриън изтегли два меча с единствено елегантно движение. Подхвърли един, оставяйки го да се завърти на дланта му.
- Този има нужда от нова дръжка. И тази е започнала да се протрива
- погледна към Уил. - Докъде бяхме стигнали? Струва ми се, канехте се да ни оберете.
Крадците се спогледаха нерешително.
- Уил? - запита девойката. Все още държеше лъка, но изглеждаше доста по-слабо уверена.
- Да разчистим храстите от пътя им и да ги пуснем - каза Уил.
- Сигурен ли си? - запита Ейдриън. - Този прекрасен човек със смачкания нос силно искаше да се сдобие с меч.
- Няма проблем - рече плоският нос, вперил поглед в осветените от лунна светлина остриета.
- Е, щом тъй сте решили...
Петимата кимнаха и Ейдриън прибра оръжията обратно в ножниците.
Уил заби ножа си в земята и даде знак с ръка на останалите, докато бързаше да разчисти барикадата.
- Знаете ли, не го вършите правилно - каза им Ройс.
Крадците спряха и го погледнаха разтревожени.
Ройс поклати глава.
- Не разчистването на храстите. Обирът. Добро място; признавам. Но трябваше да ни обградите.
- И, Уилям... Уилям, нали? - запита Ейдриън.
Мъжът трепна и кимна.
- Да, Уилям, повечето хора са десняци, така че приближаващите се трябва да идват отляво. Това щеше да ни постави в неизгодно положение и да ни принуди да замахваме с извъртане. Тези с лъковете трябваше да са от дясната ни страна, на разстояние.
- И защо само един лък? - запита Ройс. - Тя можеше да уцели само един от нас.
- Дори и това нямаше да може - каза Ейдриън. - Забеляза ли колко дълго тя го държа опънат? Или тя е нечовешки силна - което ме съмнява
- или това е самоделен лък, който може да изпрати стрелата на едва няколко крачки. Нейната роля бе само за сплашване; съмнявам се някога да е пускала стрела.
- Съм - каза момичето. - И съм добър стрелец.
Ейдриън поклати глава към нея с усмивка.
- Държеше показалеца си над пръчката, скъпа. Ако беше стреляла, перата на стрелата щяха да закачат пръста и щеше да уцелиш всичко друго, но не и набелязаното от теб.
Ройс кимна:
- Инвестирай в арбалети. Следващия път стой скрита и просто изстреляй няколко болта в гърдите на всяка цел. Цялото това дърдорене е просто глупаво.
- Ройс! - смъмри го Ейдриън.
- Какво? Нали все ми казваш да съм бил по-учтив с хората. Опитвам се да помогна.
- Не му обръщайте внимание. Ако искате съвет, старайте се да издигате по-добри барикади.
- Да, препречете пътя с дърво следващия път - посъветва Ройс и допълни съвета си с махване на ръка към клоните. - Това е просто жалко. И, в името на Марибор, си покрийте лицата. Уоррик не е чак толкова голямо кралство и може да ви запомнят. Белънтайн няма да си направи труда да ви преследва за някакви дребни кражби, но някой ден ще влезете в кръчма и ще получите нож в гърба. - Ройс се обърна към Уилям. - Ти си бил в Пурпурната ръка, нали?
Уил изглеждаше озадачен.
- Никой не е казвал нищо за това - той спря да дърпа клона, който отместваше в момента.
- Не е и нужно. Ръката налага всички членове на гилдията да си правят тази глупава татуировка на врата - Ройс се обърна към Ейдриън. -Предполага се, че ги прави да изглеждат опасни, но всъщност само допринася за лесното им идентифициране като крадци през остатъка от живота им. Като се замисли човек, да нацапотиш всекиго с червена ръка е доста глупаво.