Когато конете наближиха, Ейдриън видя Ройс приклекнал, висящ между двете най-предни животни. Последният хвана два коня, дръпна юздата на единия и бързо я свърза с оглавника на другия. Нареди на Олрик да се качва. Ядосани викове се разнесоха, когато стрелците ги видяха. Двама или трима спряха, за да приготвят стрели, но не улучиха. Преди да могат да се приближат, тримата се качиха на конете и поеха към пътя.
Ройс ги поведе една миля на север, където се пресичаха пътищата Уестфилд и Стоунмил. Тук Ейдриън и Олрик се отправиха на запад. Ройс, водейки вързаните един за друг заловени коне, остана назад да прикрие следите им и сетне се отправи на север. Час по-късно се присъедини към останалите двама - бе оставил другите животни. Изоставиха пътя в предпочитание на откритото поле и поеха далеч от реката, но в общи линии на запад.
Конете се бяха изпотили здравата и дишаха задъхано. Когато навлязоха сред дърветата, пътниците намалиха скоростта. В храстите спряха и разпрегнаха. Олрик приседна в разчистено от бодливи храсталаци място и оправи туниката си, която не му стоеше особено елегантно. Ройс и Ейд-риън се възползваха от възможността да разгледат конете. Липсваха как-вито и да било белези, символи, пергаменти или емблеми, които да спомогнат за идентифицирането на нападателите. Конят на Ейдриън носеше резервен арбалет и стрели, останалите имаха само седла.
- Човек би очаквал да имат поне малко хляб. И кой пътува без вода? - оплака се Ейдриън.
- Не са очаквали пътуването им да продължи дълго.
- Защо съм още вързан? - раздразнено запита принцът. - Това е невероятно унизително.
- Не искам да се загубиш - отвърна му Ейдриън с широка усмивка.
- Вече няма причина да ме влачите така. Знам, че не вие сте убили баща ми. Коварната ми сестра ви е заблудила. Разбираемо е. Тя е много умна. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да се върна в замъка си и да се разправя с нея, преди тя да е завзела властта и изпрати цялата армия да ме изловят. Що се отнася за вас, вървете си по волята на Марибор. Не ме интересува.
- Но сестра ти каза... - започна Ейдриън.
- Сестра ми току-що се опита да уреди убийството на всички ни, ако не си обърнал внимание.
- Нямаме доказателство, че е била тя. Ако те пуснем да се върнеш в Есендън и тя е права, отиваш право на заколение.
- А какво доказателство имаме в противното? Наистина ли възнамерявате да ме проводите до където тя ви е заръчала? Не мислите ли, че тя ще е приготвила и друг капан. Следвайки този път, смъртта ми би била много по-вероятна. Вижте, животът си е мой; правилно е аз да реша. Освен това какво ви интересува дали ще оживея или не? Аз исках да ви измъчват до смърт, забравихте ли?
- Знаеш ли - Ройс поспря за момент - той е прав.
- Обещахме й - напомни му Ейдриън, - и тя ни спаси живота. Нека не забравяме това.
Олрик вдигна ръце и подбели очи.
- В името на Мар! Вие сте крадци, нали? Не е като да имате чувство за чест, с което да се съобразявате. Освен това, тя беше тази, която ви предаде и застраши живота ви на първо място. Нека не забравяме това!
Ейдриън не обърна внимание на принца:
- Не знаем дали тя е отговорна и обещахме.
- Поредно добро дело? Би ли си припомнил до какво ни доведе последното?
Ейдриън въздъхна.
- Ето! Не се наложи да чакаш дълго, нали? Да, оплесках нещата, но това не значи, че сега греша. Уиндърмиър е само на... колко, десет мили? По тъмно ще сме там. Може да се отбием в абатството. Монасите трябва да помагат на пътниците, част от тяхната доктрина или код, или каквото е там. Малко храна ще ни дойде добре, не мислиш ли?
- Може да знаят и нещо за затвора - замисли се Ройс.
- Какъв затвор? - Олрик нервно се изправи.
- Гутария; сестра ти ни каза да те отведем там.
- За да ме затворите? - страхливо запита принцът.
- Не, не. Тя иска да говориш с един от затворените там; някой си Ес-ра... как беше?
- Май Хадон - рече Ейдриън.
- Както и да е. Знаеш ли нещо за този затвор?
- Не, никога не съм чувал за него - отвърна Олрик. - Макар да звучи като място за скриване на неудобни царски особи, за да могат вероломни сестри да заемат местата на братята си.
Конят на Ройс го докосна с муцуна по рамото и той погали главата му, докато обмисляше ситуацията.