Крадецът се появи миг по-късно; качулката му бе вдигната, наметалото хлъзгаво от дъжда. Веднага щом се прикри от пороя, той го изтупа както куче се отърсва от дъжда и изпръска Ейдриън и Олрик. Те потрепнаха и принцът отвори уста с гримаса, но не каза нищо. Ройс не беше сам. С него беше монахът от снощи - мокър до кости. Вълненото му расо бе провиснало от тежестта на водата, а косата му - плътно прилепнала към скалпа. Кожата му бе бледа, посинелите му устни трепереха, а пръстите му бяха сбръчкани като от продължително плуване.
- Намерих го да спи навън - рече Ройс, докато бързо вземаше наръч от натрупаните дърва. - Майрън, сваляй тази роба. Ще те изсушим.
- Майрън? - каза Ейдриън с любопитен вид. - Майрън Ланаклин? -Ейдриън помисли, че монахът кима в отговор, но треперенето му бе толкова силно, та бе трудно да се каже.
- Познавате ли се? - запита Олрик.
- Не, но сме близки със семейството му - каза Ройс. - Дай му одеялото.
Олрик изглеждаше шокиран и стисна здраво покривалото си.
- Дай му го - настоя Ройс. - Това е неговото одеяло. Глупакът ни е дал своя подслон миналата нощ, докато той се свивал във ветровит ъгъл и замръзвал.
- Не разбирам - каза Олрик, докато неохотно сваляше одеялото. -Защо му е да спи вън в дъжда, когато...
- Абатството изгоряло - каза им Ройс. - Само каменните части са се запазили. Вчера не минавахме през градина - това беше манастирът. Таванът липсва. Външните сгради не са нищо повече от пепелища. Цялото място е руина.
Монахът съблече расото си и Олрик му подаде одеялото. Майрън трескаво го уви около раменете си и като седна, придърпа колене до брадичката, увивайки и тях.
- Ами другите монаси? Къде са те? - запита Ейдриън.
- Аз. аз ги п-погребах. Главно в градината - изтрака със зъби Май-рън. - З-земята е по-мека там. Не м-мисля, че ще имат нещо против. Всички ние о-обичахме градината.
- Кога се случи това?
- По-миналата нощ - отвърна Майрън.
Шокиран от новините, Ейдриън не искаше да притиска повече монаха и в стаята се възцари мълчание. Ройс накладе огън близо до входа с помощта на разни парчета дърво и масло от лампата. С разгарянето му, каменните стени отразиха горещината и стаята започна да се затопля.
Никой не отрони дума дълго време. Ройс се ровеше в огъня с пръчка, разбърквайки нажежените въглени, така че те искряха и съскаха. Всички седяха и гледаха пламъците, слушайки как огънят пропуква и пращи, до-като вятърът навън виеше и дъждът шибаше хълмовете. Без да поглежда към монаха, Ройс каза с мрачен глас:
- Всички бяхте заключени в църквата, когато тя изгоря, нали, Май-
рън?
Монахът не отговори. Очите му останаха върху огъня.
- Видях почернялата верига и катинарът бе още затворен.
Майрън, прегърнал коленете си с ръце, започна да се поклаща леко.
- Какво се случи? - запита Олрик.
Майрън пак не каза нищо. Изминаха няколко минути. Най-сетне монахът премести поглед от огъня. Не погледна останалите, а вместо това се втренчи в някаква далечна точка навън в дъжда.
- Дойдоха и ни обвиниха в измама - каза с тих глас. - Бяха може би около дузина, рицари с покрити с шлемове лица. Събраха ни и ни заключиха в църквата. Затвориха големите врати зад нас. Тогава започна пожарът.
Димът изпълни църквата толкова бързо. Чувах как братята ми се давят, мъчейки се да дишат. Абатът ни поведе в молитва, докато не припадна. Изгоря много бързо. Никога не съм знаел, че съдържа толкова много сухо дърво. Винаги ми бе изглеждала толкова стабилна. Кашлянето ставаше по-тихо и по-рядко. В даден момент не можех да виждам вече. Очите ми се насълзиха и припаднах. Събуди ме дъждът. Намирах се под мраморния аналой в най-долния неф и всичките ми братя бяха около мен. Потърсих други оцелели, но такива нямаше.
- Кой стори това? - поиска да знае Олрик.
- Не зная имената им, нито кой ги е изпратил, но всички носеха туники със скиптър и корона - каза Майрън.
- Империалисти - заключи Олрик. - Но защо им е да нападат абатс-
тво?
Майрън не отговори. Само се взираше през прозореца в дъжда. Мина дълго време; накрая Ейдриън запита с успокоителен глас:
- Майрън, ти каза, че са ви обвинили в държавна измяна. Какво поточно казаха, че сте направили?
Монахът не отговори. Просто седеше увит в одеялото си и се взираше. Олрик най-накрая наруши тишината:
- Не разбирам. Не съм заповядвал абатството да бъде разрушено и се съмнявам, че баща ми е сторил това. Защо империалистите биха извършили нещо подобно и то без знанието ми?
Ройс стрелна принца с груб и обезпокоен поглед.
- Какво? - запита Олрик.
- Мислех, че сме обсъдили колко е важно да се прикриваш.