- О, моля те - принцът махна с ръка по посока на крадеца. - Не мисля, че знанието на този монах за моя произход ще докара смъртта ми. Погледни го. Виждал съм удавени плъхове, които изглеждат по-заплаши-телно.
- Крал? - измърмори Майрън.
Олрик не му обърна внимание.
- Освен това, кому ще каже? Така или иначе се връщам в Медфорд. Не само трябва да се разправям със сестра-предателка, но и очевидно из кралството ми стават неща, за които не знам нищо. Трябва да се заема с това.
- Може да не е бил някой от твоите благородници - рече Ройс.
- Чудя се... Майрън, има ли нещо общо с Дигън Гаунт?
Майрън се размърда нервно и на лицето му се появи тревога.
- Трябва да опъна въже, на което да простра робата си - каза той, до-като се надигаше.
- Дигън Гаунт? - запита Олрик. - Откаченият революционер? Той какво общо има?
- Той е един от лидерите на националистическото движение и се носят слухове, че се подвизава насам - потвърди Ейдриън.
- Националистическо движение - ха! Грандиозно име за тая тълпа -подигра се Олрик. - По-скоро са нещо като партия на селяците. Тези екстремисти искат простолюдието да има глас в държавните дела.
- Може би Дигън Гаунт е използвал манастира за нещо повече от романтични срещи - замисли се Ройс. - Може да се е срещал с привърженици. Вероятно баща ти е знаел или може да има нещо общо със смъртта му.
- Отивам да събера вода, за да ни приготвя закуска. Сигурен съм, че сте гладни - каза Майрън, докато приключваше с окачването на робата си и започна да събира разни съдове, които да остави в дъжда.
Олрик не обръщаше внимание на монаха, бе се фокусирал върху Ройс:
- Баща ми никога не би наредил подобно гнусно нападение! Той би бил по-разстроен от завладяването на манастира от империалисти, откол-кото от използващите го за сбирки националисти. Мечтите на тези революционери не могат да станат нещо повече от такива, но империалистите са организирани. Имат подкрепата на църквата. Моето семейство винаги са били твърди роялисти, уверени в даденото от бога право на краля да управлява чрез благородниците си и независимия суверенитет на всяко кралство. Най-големият ни страх не са някакви дрипльовци, които си мислят, че могат да се съберат и отхвърлят закона. Притеснява ни това, че един ден империалистите ще открият Наследника на Новрон и изискат от всички кралства от четирите нации на Апеладорн клетва във вярност към новата империя.
- Да, ти предпочиташ нещата точно както са сега - забеляза Ройс. -Но предвид кой си, това не изглежда особено изненадващо.
- Ти без съмнение си яростен националист, поддържащ обезглавяването на аристокрацията, раздаването на земите им на селяни и оставяйки последните да имат думата в това как да бъдат управлявани - каза му Олрик. - Това би разрешило всички проблеми на света, нали? И това със сигурност би било в твоя изгода.
- Всъщност - каза Ройс, - нямам никакви политически пристрастия. Пречат на работата ми. Аристокрация или простолюдие, всички хора лъжат, мамят и ми плащат да им върша мръсната работа. Без значение кой е на власт, слънцето все още грее, сезоните все още се редуват и хората все още заговорничат. Ако становищата трябва да бъдат назовавани, предпочитам да мисля за себе си като индивидуалист.
- Ето защо националистите никога няма да се организират достатъчно, за да бъдат реална заплаха.
- Делгос изглежда доста добре ръководена и е република - управлявана от хората.
- Не са нищо повече от сбирщина продавачи.
- Може да са малко повече от това.
- Няма значение. От значение е следното - защо империалистите се интересуват толкова от шепа събиращи се в Меленгар революционери?
- Може би Етелред е помислил, че маркизът му смята да им помогне - как го каза - да обезглавят аристокрацията.
-Ланаклин? Шегуваш ли се? Виктор Ланаклин не е националист. Националистите са обикновени хора, опитващи се да вземат властта на благородниците. Ланаклин е империалист, като всички онези аристократи от Уоррик. Те са религиозни фанатици, които искат единно управление под контрола на Наследника на Новрон. Мислят си, че той с магия ще обедини всички и възвести някаква митична райска ера. Самозалъгва-не като мечтите на националистите.
- Може би всичко това е било просто романтична афера - предположи Ейдриън.
Олрик въздъхна и поклати глава в знак, че се предава. Изправи се и протегна ръце към огъня:
- Кога ще е готова закуската, Майрън? Умирам от глад.
- Страхувам се, че нямам много да ви предложа - каза Майрън. Постави малка повдигната решетка над огъня. - Имам няколко картофа в чувалчето в ъгъла.