- Почакай малко - прекъсна го Олрик. - Значи този затвор е бил построен - кога - преди деветстотин години в кралството ми и аз не знам нищо за него?
- Е, съдейки по датата на свитъка, би могъл да бъде започнат. преди деветстотин деветдесет и шест години и двеста петдесет и четири дни. Затворът е бил масивно начинание. Едно конкретно писмо говореше за наемането на опитни занаятчии от цял свят за планирането и построяването му. Най-големите умове и най-напредналото инженерство са били използвани за градежа. Издълбали затвора в скала в планините на север от езерото. Запечатали го не само с метал, камък и дърво, но също с древни и могъщи заклинания. Когато бил завършен, бил смятан за най-сигурния затвор в света.
- Трябва да са имали доста отвратителни престъпници по онова време, за да си правят такъв труд - каза Ейдриън.
- Не - отвърна Майрън с фактологичен тон, - само един.
- Един? - запита Олрик. - Цял затвор за един-единствен човек?
- Името му било Есрахаддон.
Ейдриън, Ройс и Олрик си размениха изненадани погледи.
- Какво толкова е направил? - запита Ейдриън.
- Според всичко прочетено от мен, той е бил отговорен за разрухата на империята. Затворът бил специално проектиран за него.
Всички изгледаха невярващо монаха.
- И как точно е отговорен за разрушаването на най-могъщата империя, която светът някога е виждал? - попита Олрик.
- Есрахаддон някога бил доверен съветник на императора, но го предал, убивайки цялото имперско семейство, с изключение на единствения син, който успял да избяга. Дори има истории, които разказват, че разрушил столицата Персепликуис. Империята потънала в хаос и гражданска война след смъртта на императора. Есрахаддон бил заловен, осъден и затворен.
- Защо просто не са го екзекутирали? - запита Олрик, спечелвайки си ледени погледи от крадците.
- Има ли проблем, който да разрешиш без екзекуция? - презрително каза Ройс.
- Понякога това е най-доброто решение - отвърна Олрик.
Майрън внесе съдовете и преля водата в един. Добави картофите и
постави съда над огъня.
- Тогава Ариста ни е изпратила да заведем брат й да види затворник, който е на над хиляда години. Някой да вижда проблеми с това? - попита Ейдриън.
- Виждате ли? - възкликна Олрик. - Ариста лъже. Вероятно е чула името Есрахаддон по време на обучението си в университета Шеридън и не е осъзнала кога е живял. Няма начин Есрахаддон да е още жив.
- Може и да е - рече небрежно Майрън, докато разбъркваше картофите.
- Как така? - запита Олрик.
- Защото е магьосник.
- Като казваш, че е магьосник - попита Ейдриън, - имаш предвид, че е бил образован мъдрец или е можел фокусничи с карти, или че е умеел да вари лекарство против безсъние? Ройс и аз познавахме подобен човек, той беше по малко и от трите, но не можа да избегне смъртта.
- Според разказите, които съм чел - обясни Майрън, - магьосниците тогава са били различни. Наричали магията „Изкуството“. Повечето от имперското знание се загубило заедно с империята. Като например древните умения на борбата Тешлор, която правела бойците непобедими; или строителните техники за издигане на огромни сгради; или умението да се изковават мечове, които режат камък. По подобен начин изкуството на истинската магия изчезнало с отмирането на истинските магьосници. Сведенията разказват, че цензарите - така наричали маговете - били невероятно могъщи. Има истории за предизвикани от тях земетресения, бури, дори затъмняване на слънцето. Най-великите от тези древни магьосници формирали група, наречена Великият цензарски съвет. Членовете били част от вътрешния кръг на управлението.
- Интересно - каза замислено Олрик.
- Някога чел ли си къде точно се намира затворът?
- Не, но за него се споменава малко в „ Тезис върху архитектурния символизъм в Новронската империя “ на Мантуар. Това е пергаментът, където името на Есрахаддон бе заменено. Захвърлен на задния рафт с години, един ден го намерих при почистване на библиотеката. Беше объркано поднесено, но споменаваше датата на строежа и малко за наетите да го построят хора. Ако преди това не бях прочел „Събраните писма на Ди-ойлион“, никога нямаше да направя връзката между двете, защото, както казах, никъде не се споменаваше името на затвора или на затворника.